В социалните мрежи днес всеки има възможността да се изяви като експерт по дадена тема. Лошото е, че мачът на коментари под постове по никакъв начин не наподобява това, което се случва по време на един дебат.

По-голямата част от хората всъщност не са запознати с правилата на реториката, поради което често аргументите им са невалидни. Накрая се стига до едно „преливане от пусто в празно“.

Не твърдим, че е нужно да сте завършили право, за да можете да изразите позиция. Дори децата могат да го правят. Въпросът е как точно представяте тази си позиция пред околните.

Кои са най-често допусканите логически грешки

Логическите грешки (fallacies), още познати като „фалшиви аргументи“ са част от реториката и представляват грешки в разсъждението. Допускането на логическа грешка прави схващането ви погрешно, а оттам води и до неправилна аргументация.

Тези грешки могат да бъдат допускани при всеки спор, но по-често те всъщност биват използвани напълно умишлено, с цел опонентът да бъде заблуден и спорът да бъде спечелен.

Проблемът е, че е силно вероятно да станете жертва на подобна заблуда, тъй като тези фалшиви аргументи често злоупотребяват с емоционалните импулси, нормални за човека.

Списъкът с логически грешки съдържа повече от 200, които спадат към отделни категории. Тук обаче ще разгледаме 9 от най-често допусканите от тях.

1. Ad Hominem – атака на личността

Ad hominem е един от най-често срещаните фалшиви аргументи, защото е и най-лесно да бъде използван. В този случай по време на спор вие атакувате самия опонент, а не неговия аргумент.

Например ако спорите по дадена тема с някого и кажете „Не виждам защо някой трябва да се доверява на мнението на човек, който прекарва цялото си свободно време, играейки видеоигри“, това не е валиден аргумент.

Темата дали видеоигрите са нещо хубаво или нещо лошо е тема на съвсем отделен дебат, а не на конкретния спор.

По този начин политиците сочат недостатъци или предишни грешки на своите опоненти, за да разсеят публичното внимание от темата, която бива дискутирана в конкретния момент, или по някакъв начин да ги унижат пред публиката.

2. Червена херинга

Името на тази логическа грешка идва от това, че сякаш подхвърляте червена херинга на мечка, която ви преследва, за да я разсеете и да избягате.

В спора това се прилага, когато използвате твърдение, което не е пряко свързано с аргументите и темата на спора, като целта е да разсеете опонента си. Възможно е да го използвате и несъзнателно.

Простичък пример за това е когато някой каже: „Не направих това, което обещах днес, но пък всяка седмица ти взимам шоколад“.

Аргументът е често използван от политици, когато избегнат да отговорят на зададен им въпрос, като отклонят темата към нещо, което изтъкнат, че „по-важно“ е вмомента да бъде коментирано.

3. И ти също (Tu Quoque)

Този фалшив аргумент е лесен за разбиране. Когато бивате обвинени в някакво нередно действие, вместо да дадете реални аргументи в своя защита, вие посочвате това, че някой друг също постъпва по този начин, затова е окей и вие да го правите.

Крайният вариант е когато кажете, че нещо е окей, защото „всеки го прави“.

4. Генетична грешка (грешка на произхода)

При този фалшив аргумент грешката идва от това, че опонентът ви оспорва вашият аргумент на базата на неговия предполагаем произход.

Например ако някой каже „Това вероятно си го чул от брат си, няма как да е вярно“.

Това е логическа грешка дори предполагаемия ви брат наистина да не е прав, тъй като опонентът не атакува вашия аргумент с логически доводи, които доказват защо той е невалиден. Вместо това, той атакува неговия произход.

5. Argumentum ad ignorantiam (Аргумент от незнание)

Това, че не е доказано обратното, не прави едно твърдение вярно. Аргументът от незнание обаче използва точно този погрешен начин на разсъждение.

Например това, че не е доказано, че не съществуват извънземни, не води директно към извода, че те съществуват.

6. Корелация срещу каузалност

Каузалността представлява причинно-следствена връзка, докато корелацията показва единствено, че има общи елементи между две неща, или че едното следва другото във времето.

Ако вярвате, че две неща са свързани само защото едното следва другото, това е логическа грешка. Също така, това, че има съвпадение между две променливи, не означава непременно, че са взаимосвързани, то е просто корелация, но не доказва каузалност.

Например ако продавате козметика онлайн и продажбите ви са били ниски, но сте сменили имената на продуктите в сайта и продажбите са се вдигнали, това не значи непременно, че са се вдигнали точно заради смяната на имената.

7. Позоваване на авторитет

Вероятно ви се е случвало някой да излезе срещу вас с аргумент, че дадено твърдение е подкрепяно от личност с голям авторитет, например почетен професор или дадена личност с голямо влияние в обществото.

Това е именно фалшивият аргумент, познат като „позоваване на авторитета“.

8. Хлъзгав наклон

Хлъзгавият наклон е грешка, при която опонентът ви изтъква, че в следствие на дадено събитие ще последва лавина от събития, която ще доведе до резултат с колосално значение.

Пример за това е следното:

„Ако излезеш навън днес, няма да си напишеш домашното. Ако не си напишеш домашното, ще се провалиш на контролното в края на срока. Ако се провалиш, няма да можеш да си наваксаш и ще завършиш годината зле.

Ако завършиш зле, това ще бъде в дипломата и няма да те приемат в добър университет. Тогава няма да си намериш добра работа и накрая ще останеш на улицата“.

В крайна сметка излиза, че той твърди „Ако излезеш навън днес, в бъдеще ще останеш на улицата“.

В твърденията има големи необосновани скокове, което прави цялата поредица нелогична.

9. Non-Sequitur (Не следва)

Non-sequitur e логическа грешка, при която заключението просто не следва логически от зададените предпоставки.

Например: „Ако обичаш да гледаш филми, значи не обичаш да четеш“.

10. Невалидни силогизми

При силогизмите обикновено имаме две предпоставки и извод, който следва, когато се вземат двете предвид.

При невалидния силогизъм обаче логическото разсъждение е погрешно и води до извод, който не следва от двете предпоставки, например:

„Моника Белучи има две ръце. Аз имам две ръце. Следователно аз съм Моника Белучи“.

В тази статия трудно ще обхванем в пълнота всичко, касаещо силогизмите, затова ще можете да прочетете повече за тях в следваща статия.