Лени Рифенщал е смятана за един от най-талантливите кинорежисьори на 20 в, допринесла изключително за развитието на похватите на киното, но за съжаление творчеството и е обвито в една мрачна сянка – сянката на нацизма.
По време на Третия райх, пропагандата се развива с изключителна сила и именно тогава се разкрива огромния потенциал на киното да бъде средство за масова манипулация.
Именно с това е свързвано и името на Лени Рифенщал – изключително талантлива и като актриса и балерина, но за съжаление завинаги белязана от двата филма, които създава за Адолф Хитлер.
Как започва кариерата на Лени Рифенщал
Хелена Берта Амалия Рифенщал, наричана Лени, родена през 1902, започва да се занимава с балет когато става на 16 годишна възраст. Противно на очакванията, че момиче, започнало да танцува в такава късна възраст, не би могло да се развие особено, на 21 години тя вече е звезда, която измисля самостоятелни спектакли.
Именно тогава се проявява нейната желязна воля и упоритост. Нещата претърпяват обрат когато обаче тя къса менискус и това слага край на танцовата и кариера.
Силната воля на Рифенщал обаче не и позволява да изпадне в дълбоко отчаяние и скоро тя намира своята нова страст – киното. Тя завладяла режисьорите и операторите от пръв поглед и скоро станала една от най-известните актриси на немското кино, наред с Марлене Дитрих, с която са били истински съпернички.
Рифенщал решава за пръв път сама да заснеме филм, в който тя участва, едва след като Марлене Дитрих получава вместо нея главната роля в „Синият ангел“ и това води до лавина от последствия, която поставя кариерата на Лени в застой. Първият си филм тя нарича „Синя светлина“.
Срещата с Хитлер
Филмът на Рифенщал впечатлява Хитлер до степен, в която той решава да и поръча да направи филм за Нюрнбергския конгрес на нацистката партия, но това става години по-късно. Всъщност, Лени сама прави първата крачка, като изпраща на Хитлер възторжено писмо след една от речите му в Берлинския дворец на спорта.
По този начин те започват отношения, докато в един момент Хитлер не и поръчва да заснеме филм, от който ангажимент самата тя твърди, че се е опитала да се откаже, но е била притисната от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.
Това било именно филмът „Триумф на волята“, който жигосва завинаги Лени Рифенщал. След войната тя губи приятели и бива обиждана като „фашистка кучка“. Била е и многократно арестувана и „лекувана“ в психиатрии чрез електрошок, докато тя не решава да замине за Африка, където намира убежище до края на живота си, продължил цели 102 години.
Кинематографичните методи на пропаганда
Рифенщал създава последователно „Триумф на волята“ и „Олимпия“, и двата възхваляващи нацистката идеология. За целта и е била предоставената най-добрата налична снимачна техника, най-талантливите оператори, голям брой асистенти, и дори били измислени някои нови техники и подходи, които правят двата филма революционни.
По време на част от снимките операторите снимат от самолети, по време на заснемането на фюрера, камерата бавно се въртяла около него, разположена на релсов кръг на земята. Заснемайки фигурата му от нисък ъгъл той изглежда изключително висок и внушителен, което е революционен похват, прилаган след това в киното до ден днешен.
Всеки един подход при заснемането на двата филма е бил мислен с цел да внушава подсъзнателно величието на фюрера и на нацистката идеология.
Филмите безспорно са майсторски създадени, но си остават оръжия на пропагандата, а Рифенщал съжалява дълго време след заснемането им.
