Всеки човек рано или късно преминава през екзистенциална криза. А в нашето съвремие малко или много социалните платформи и техният безмилостен поток от тревожни новини само допринасят за създаване на непреодолимо усещане за отчаяние.
Имаш чувството, че отвсякъде те дебнат лоши новини и няма измъкване от тинята? Продължителна политическа криза, разтърсващи колебания във властта, постоянно растяща инфлация, икономическа несигурност, несправедливост по пътищата, в институциите… на фона на просперираща деградация в обществото и все по-труден път пред почтените хора, които изкарват честно хляба си.
Нормално е в такава обстановка да почувстваш гняв, безпомощност и безпокойство. И пред тези чувства е лесно да се окажем в капан, който ни прихваща ежедневно.
Целта ни днес не е да прибавим към вашето безпокойство. В днешната статия ще ви запознаем с 3 стратегии за справяне с тревожността, споделени от уважаван психотерапевт и доцент по психиатрия от медицинското училище на Харвард – д-р Луана Маркес. Те са есенцията на литературен труд на д-р Маркес, предлагащ 3 стъпки за трансформиране на тревожността в сила.
Ето и съкратената версия на предложения от нея практичен подход, осланящ се на когнитивна поведенческа терапия.
I стъпка срещу тревожността: Дай си почивка и премисли състоянието си
Първата стъпка, която експертът предлага е да паузираме забързаността на ежедневието и да си създадем време за лична рефлексия.
Постоянната цифрова свързаност ни отделя все повече от личните ни проблеми и нужди. Затова е важно редовно да правим паузи и да обръщаме внимание на физическите ни усещания, чувства и мисли, които се случват в настоящето.
Този метод е особено приложим за справяне с безпокойството, задействано от постоянното скролване в социалните медии.
Мозъците ни могат да бъдат свръхбдителни и да объркат глобалните трагедии с лична заплаха. Когато обърнем внимание на личния си кръг, заобикалящата ни среда и своите чувства и емоции, възвръщаме контрола, а това е стабилна основа за предприемане на следващата стъпка.
II стъпка: Не избягвай дискомфорта, а го приеми
Един от автоматичните механизми за справяне с проблемите е тяхното игнориране и замитане под килима. Това обаче допринася за натрупването на тревожност и негативна ескалация.
Д-р Маркес предупреждава, че неконтролираното избягване на дискомфорта може да се превърне в непреодолима сила. Отстъпническо поведение като постоянно превъртане на feed-а, с цел разсейване от действителността, която се случва тук и сега, възпрепятстват личностното развитие.
А всъщност изправянето срещу трудните емоции и чувства при поддържане на здравословни граници е превенция на продължителното страдание и тревожност. Важно е да се постигне баланс, затова изследвай своите граници и се отдай на значимите преживявания, които те изграждат.
Противопостави се на желанието да избегнеш дискомфорта и се опитай да го прегърнеш така, че да запазиш своята емоционална цялост.
III стъпка: Направи обратното на това, което тревожността диктува
След като вече знаеш какви са чувствата ти, как оформят мислите ти и започваш да успокояваш нервността и напрежението, последната практическа стратегия е да се противопоставиш на това, което тревожността те кара да правиш.
Може да се наложи да събереш смелост, за да проведеш труден разговор, който винаги си избягвал. Или пък просто да замениш вечерната чаша вино с разходка в квартала за „проветряване“ на мислите.
Д-р Маркес съветва това да се случва постепенно и на бавни темпове. Ако започнеш с нещо, което досега е било голямо предизвикателство, може да задействаш емоционален срив, който да покаже обратен ефект.
Когато започне да се появява екзистенциална заплаха от глобални събития, експертите съветват да оценим ситуацията, да идентифицираме докъде се простира нашият контрол и да предприемем конкретни стъпки в тази насока. Важно е да се научим да се изправяме лице в лице с реалността, разбирайки опасностите в света, но и признавайки, че не всичко е пряка заплаха за нас.
Упорството срещу потискаща глобална обстановка и предприемането на конкретни действия за справяне със ситуацията развиват устойчивост и увереност в личните способности за справяне с трудностите. Промяната започва с умишлени действия, желание и готовност за посрещане на реалността.
