Обещавам, днес ще съобразя съдържанието на текста изцяло със заглавието. Това обещание го давам с оглед последните текстове, които публикувахме за вас – нашите читатели.
Какво им има на последните материали ли? Да, знаем, че са добри и благодарим за това, че ги оценявате обективно, но са сравнително неориентирани по темата, която залагаме като техни заглавия.
Може би сте забелязали, че напоследък пишем доста за една типична ниша хора – т.нар. „Ганьовци“, които рискуваха кой здраве, кой наказание за лъжливи декларации, за да се черпят по пищни софри в крайградските райони.
Да, пишем за тях не с цел пошла и голословна критика, а с цел да бъдем обективни и да покажем как всъщност трябва да се държат „белите хора“ в условия на карантина.
Лесно забележимо е явлението, че в последно време Ганьо се чувства сериозно ощетен и пренебрегнат. Последния път разгледахме ситуацията със системното разхлабване на мерките.
Дали, обаче, Ганьо не постигна своето? Дали Правителството и Националния оперативен щаб не се стреснаха от това, че масовият ни съгражданин не е доволен от системното отнемане на правата му?
Отговорът – и още как? На преден план стреснати изражения изкараха и министър-председателят на Република България Бойко Борисов, и шефа на Националния оперативен щаб ген.-майор Венцислав Мутафчийски.
В резултат на това стряскане, Борисов, Мутафчийски и компания започнаха да взимат прибързани и недообмислени решения във връзка със съдбата на живота на българина в условия на социална дистанция и икономическа криза.
Финансови инжекции, с туризъм, без туризъм, с маски, без маски, с КПП-та, без КПП-та и т.н.
А Ганьо през цялото време чува само: „Със софри, без софри, с пари, без пари, с работа, без работа…“. На кой план, обаче, остава здравето на масовия гражданин на видна България?
Всичко от съображения за запазване на здравето ли се прави?
Както с всяко нещо, тук отново може да се говори за две страни на монетата. Естествено, ние ще запазим 1,5-2 метра дистанция от взимането на конкретна страна и ще разгледаме обективно и двете гледни точки.
„Естествено, че се прави за здравето!“
Е, много ясно, че се прави заради това! Да ядеш агне и кюфтета, гарнирайки ги най-безцеремонно с ракия на двора, е едно занимание, което е повече от здравословно.
Нека, обаче, да погледнем какво става извън територията на крайградските лозя, градинки, къщички и имоти.
Вече съм горд, че присъствам в добрата стара столица и успях да направя сутрешния си крос в един от столичните паркове.
Повече от изненадан бях, когато видях как сякаш по час хората (самостоятелно трениращи и разхождащите кучета) напуснаха парковете и отдадоха своето място на майките с колички.
Ето, че можело, българино! Не е нужно постоянно служители на Министерството на вътрешните работи да ходят с кочана с бележки и да крещят „Ще пишем!“, за да спазвате мерките, взети от Националния оперативен щаб в борбата с коронавирусната инфекция.
Сега, няма аз – видният провинциалист да ви уча на мурафети, но всички знаем колко е неудобно да тичаме с маска. Просто сложете една в джоба, та вие сте атлети и такива „номера“ трябва да ги знаете.
Не знам дали ме хванахте в крачка в момента, но т.нар. Ганьовщина ме е прихванала. Именно заради това в училище ни учеха да не ѝ се поддаваме лесно, така че недейте!
Другата страна на монетата
Да, по-горе посочихме, че постоянното сменяне, разхлабване, затягане на разни мерки от различни клони на властта под влияние на стреса, под който са подложени властимащите, има две страни, които тълкуват ситуацията по два различни начина.
От едната страна седеше привърженик номер едно на агнешкото, салатата и народната спиртна отвара – масовият българин, искащ яденето и пиенето да приемат био статут.
От другата страна са всички хора, които стриктно спазват наложените мерки. За двата типа сме писали преди, затова няма да се повтаряме, а ще разгледаме титаничния сблъсък между двете страни от гледната точка на заглавието – както и обещахме в началото.
Повечето от нас гледат новинарски емисии, четат различни статии, материали и с една дума – ровят се за още и още информация, свързана с развитието на пандемията, причинена от коронавирус.
Повечето от нас, също така, постоянно задават въпроси, свързани със състоянието на Ганьо и липсата, която той изпитва към своята свобода – някак си постепенно той стана един вид мъченик.
Защо, обаче, не се задават въпроси, свързани с това какво правят хората, седящи без работа. За тях дали имането или нямането на мерки не е с поне една идея по-важно от това дали ще хапнат и ще пийнат на празниците по селата?
Защо повечето от нас лесно забравят, че наличието на строги мерки забавя именно тези съвестни хора да си намерят стабилна работа.
Не защото от там ще им дадат ваучери за почивка на стойност завидните 200 лв. – става дума за самочувствието на праведния гражданин.
Има ли такива? Как да ги разпознаем?
Ооо, да. Сред обществото има такива хора, но повярвайте ми, не се познават лесно. Защо?
Причината е в това, че те са тихи, смирени и няма да чуете техните оплаквания. Не бъркайте тишината с покорството, защото те никак не са толкова послушни, за колкото ги мислите.
Тихи са, защото са разумни и искрено вярват, че някъде там – по горните етажи на властта, някой в един момент ще помисли за тях.
През това време не рискуват, не колят агнета, не се наливат с ракия и не бият жените си в полза на статистиката за домашен тормоз.
През това време носят маски, защото доброто често остава скрито. Благодарим на вас!
