Въпреки че Европейският съюз (ЕС) може да няма технологични компании, не му липсват регулации за този сектор.
Блокът застана начело на затягането на правилата за големите технологични играчи и не показва признаци за промяна в този подход. Допълнителни регулации в момента са в процес на разработка, а суперсилите от Силициевата долина като Google може скоро да трябва да адаптират към тях своите бизнес модели, пише CNBC.
„Този потенциал на ЕС за оформяне на бизнес модели може да бъде огромен. И е забележително, че той има извънтериториален аспект: фирмите, спазващи европейските разпоредби, обикновено ги спазват по целия свят по оперативни причини.“, твърди Джереми Гез, доцент по икономика в Париж.
Такъв беше случаят и с европейските правила за защита на личните данни, известни още като GDPR, които бяха въведени през 2018 г. Регламентът даде на гражданите по-голяма дума относно това, което фирмите могат да правят с техните данни, а също така послужи и като вдъхновение за законодателите извън блока, включително в Бразилия и Австралия.
В допълнение на всичко това стимулира повече дискусии за защитата на данните в Съединените щати. Въпреки че на федерално ниво там все още няма подобен закон, през 2020 г. Калифорния стана първият щат, който въведе правила за личните данни, подобни на GDPR в Европа.
„В известен смисъл европейският закон все повече се превръща в закон навсякъде. А китайските технологични гиганти, които искат да навлязат на европейския пазар, ще трябва да спазват тези разпоредби.
Това обяснява защо ЕС се превръща в най-големия технологичен регулатор в света“, коментира Гез.
Но ЕС направи крачка напред след прилагането на GDPR. През декември блокът представи нов план, който ще принуди технологичните гиганти да носят отговорност за съдържанието на техните платформи, а също така ще гарантира, че има по-лоялна конкуренция на пазара, като се има предвид доминацията на тези компании.
Законът за дигиталните услуги и Законът за дигиталните пазари, както се казват новите правила, могат да влязат в сила още през следващата година и ще изискват компаниите да променят начина, по който оперират.
Един от потенциалните ефекти е прекратяване на самопреференцирането – когато, например, резултатите от търсенето на приложения през някой от продуктите на Apple показва на първо място опции, разработени от технологичния гигант.
„Този пакет наистина ще промени правилата на играта. Той ще създаде единна регулаторна рамка и ще постави основите на силно сътрудничество и нова структура на управление в Европейския съюз, с осезаеми механизми и важни санкции.“, коментира по-рано този месец пред CNBC Десислава Савова, партньор в юридическата фирма Clifford Chance.
Фирмите, които се развиват със своята дейност в границите на ЕС, ще трябва да се съобразяват с новите правила.
Но плановете за по-строги регулации не приключат тук. Европейската комисия чертае планове как да регулира и изкуствения интелект. Това става все по-важно, тъй като все повече дигитални гиганти разработват и използват нов изкуствен интелект.
Какви са настроенията в ЕС
„В Европейския съюз съществува реално желание и широка политическа подкрепа за определяне на най-високите глобални стандарти що се отнася до регулацията. Това същевременно му осигурява предимството на първия, което позволява на ЕС да определи стандарта, вместо да играе догонваща роля спрямо други юрисдикции“, посочва Савова.
ЕС често е критикуван за това, че е бавна политическа машина с различни институции. Но когато става дума за технологични регулации, те са на една вълна. Това помага за по-бързите действия в областта.
По-често политическите действия отразяват изискванията на определени граждани, а европейците са едни от най-подкрепящите, когато става въпрос за регулиране на технологичните гиганти.
Някой пита ли обикновения европеец
В проучване, публикувано през декември 2019 г., 74% от европейските граждани посочват, че искат да знаят как данните им се използват от социалните мрежи, когато ползват други уебсайтове. В допълнение проучването гласи, че хората между 15 и 54 години също така искат да имат по-активна роля в контролиране ползването на тяхната лична информация.
Марио Мариниело, старши сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, коментира, че „основният двигател“ зад притесненията на европейците за данните „е културен“.
През последните години загрижеността относно защитата на информацията нарасна вследствие на различни скандали. В списъка попада сагата Cambridge Analytica – Facebook през 2018 г., когато потребителски данни бяха използвани в опит да се повлияе на резултата от изборите в САЩ.
Гез допълва, че ЕС „няма същата военна мощ като САЩ, нито същата финансова сила като Китай, но има огромен вътрешен пазар с граждани потребители, които все повече обръщат внимание на проблемите, свързани с неприкосновеността на личния живот“. В целия ЕС има около 450 млн. потребители.
„ЕС регулира платформите както за да адресира влиянието им върху обществото, така и заради конкуренцията“, коментира Нейтън Фър, доцент в бизнес училището INSEAD.
Въпреки това той твърди, че ЕС „също пита, или би трябвало да пита, защо има толкова малко европейски платформи, а като има предвид икономическата си сила, как може да насърчи европейските платформи“.
