Всеки от нас е приел новата постепенно налагаща се реалност. Нормално е за някои това да става лесно, докато за други – не чак толкова.
Е, без особено значение към коя група спадате, вие все пак сте приели да си наложите някакви правила, които в един друг момент от живота ви биха били просто недопустими.
Немислимо щеше да бъде изобщо да ни мине през ума да не се виждаме с хора, защото ги подозираме за това, че са заразни.
Да се гледаме като прокажени едва ли е най-удачното нещо, което може да чувстваме едни към други, но във времената на царяща световна пандемия всичко е възможно. Досущ като войната.
Изпитвам страх от това, че ви споделям факта, че намирам известни прилики между интервютата с хора, заразени от коронавирус и с тези, които са ветерани от война, провела се в близкото минало. Дори да сложим най-страшната между тях – Втората световна война (ВСВ).
Болката, изписана в очите на вече възрастните ветерани е толкова добре личаща, че е трудно да не я видим.
Сълзи проблясват заради загубените близки и приятели, заради всичко видяно, преживяно и чуто – неща, за които е трудно да се говори.
Подобно е и сега. В наши дни също има хора, които губят родители, приятели, близки и познати.
Сълзите, които в началото просто проблясват в очите им, скоро закапват бавно, докато не шурнат като порой. Следващият момент е и трудният говор, придружен с поглед, сведен надолу.
Защо сравнявам COVID-19 с ВСВ?
Според някои историци, войната, която се води в момента, може да се нарече дори Трета световна война.
За специалистите по исторически събития, не е нужно да има хора с оръжия, битки и трупове от куршуми, за да наречем един период „военен“.
Последствията на втори план, които са причинявали войните в миналото – бедност, болести, безработица, смъртност от недохранване, ги имаме налице и днес. Дори станахме свидетели и на общи гробове в Ню Йорк.
Надявам се да съм ви убедил, че страшното вече е дошло. Това, че в днешно време има само локални военни конфликти, не пречи успоредно с това светът да е във война срещу враг, който не виждаме.
Според експертите, положението, в което се намира светът в момента е по-лошо дори и от една класическа война.
Общото между сравняваните явления е, че никой не знае колко точно ще продължи, но разликата, която прави пандемията по-лошото от двете, е това, че врагът застига безшумно, убива мъчително и оставя много въпроси след себе си.
Чий пример да последваме?
Лошото на нас хората е това, че винаги търсим нечий пример, който да последваме. Вечно дирим вече прокаран път, защото не смеем да отъпчем свой собствен.
Накрая, когато вече не виждаме надежда в това да ни се получи каквото и да е било, започваме да сочим с пръст и шумно да виним онзи, чийто път ние сами сме избрали да следваме. Защо сме толкова странен вид?
В днешната ситуация, която цари вече около месец и половина, като че ли ни е толкова трудно, защото нямаме предварително отъпкан път с ясна посока, по който да вървим.
Няма кой да ни подсказва с кимане, когато поемаме по правилния завой и някой, който да ни спира, когато правим грешен избор.
Цялото развитие на човечеството от началото на коронавируса до този момент е на база „проба-грешка“ – нещо, което много от специалистите не одобряват.
Според тях човекът вече е минавал през сериозни световни пандемии, от които се е отървавал и опитът, придобит тогава, заслужава да бъде използван и сега.
До какво опира всичко?
Едно от хобитата ми е да гледам военни филми, които разказват я за някоя любовна история насред войната, я показват мъжеството и характера на някое момче, което постъпва като доброволец, но след година в армията става машина за убиване.
Любимият ми сценарий е, когато главният герой попада в непредвидена, непозната за него ситуация и е принуден да включи въображението си в условия на битка.
Дали виждам човечеството като главен герой в непозната ситуация? Абсолютно, да!
Нещо повече. Освен главната роля в този филм и попадането в ситуация, в която не сме били преди, ние просто отказваме да вложим въображението си и това донякъде ни изиграва лоша шега.
Но не са ли именно това основните неща, с които се характеризира войната – неизвестност, напрежение, умения за адаптация, та дори и жертвоготовност?
Т.е. всичко опира до инвестиране на една идея повече въображение. Трудно е тогава, когато трябва да се мисли под напрежение, когато от теб зависят куп важни неща и решенията ти определят по-нататъшната съдба на света.
Но именно тези качества са носели в себе си военните герои през ВСВ. Тези качества са ги издигнали на толкова високо в световната история, спечелвайки любовта на съюзници и възхищението на съперници.
Няма място за мислене, когато на портата чука врагът. Днес не разполагаме с време, защото противникът ни не чука преди да влезе – той пропълзява напълно незабележимо през пробойните в здравните системи, в напрежението от безработица.
Не е нужно врагът да има малко мустаче и да изнася гневни речи. Пропагандата, която сами развихме, ще ни довърши.
