Днес е вторник, а умората вече се е настанила трайно в душите на хората. Всеки се стреми да се настрои за работа и извършване на различни професионални задачи, но някак си не се получава.
Всичко сякаш е забило на едно място и просто не се получава. Има едно нещо, обаче, което може да се прави и е истински полезно и градивно за дните на карантина.
Слушането на музика. За да не бъдем прекалено плоски и скучни в твърденията си, ние за пореден път ще се гмурнем в дълбините на безкрайните обяснения за това какво сме имали предвид в началото на този материал.
Ще използваме изпитаната техника за конструиране на уроците в училище. Всъщност, тя темата за училищата също нашумяла, но за нея анализи ще пишем друг път.
Днес, ще започнем първо с определения на думите „слушам“ и „музика“. Що е то едното, що е то другото и съвместими ли са двете до степен, в която да създадат толкова неразривна връзка?
Определение на думата „слушам“
Да чуваш нещо е лесно занимание. Да, най-вероятно повечето от нас просто чуваме някакви фонови звуци през целия ден и се съсредоточаваме върху малка част от тях.
Да чуваш нещо неприятно просто не е за всеки. Смеем да го кажем, че е така, защото трябва да усвоиш определени умения преди да си сигурен и спокоен в това, че можеш да отсяваш непотребното от важното.
Да слушаш нещо, определено е хубаво занимание. Особено ако това, което слушаш, ти носи удоволствие и ти навява приятни мисли.
Да слушаш нещо внимателно, е трудно занимание. Особено ако това, върху което трябва да се съсредоточиш, е нещо, което ти е неприятно и създава дискомфорт в психически аспект.
Да, най-вероятно някои от вас забелязаха известна разлика между първата и втората двойка твърдения. Нееднаквостта идва от смяната на думите „чувам“ и „слушам“.
Много от хората в днешно време не разбират всъщност каква е същинската разлика между тези две думи.
Това води до известни проблеми заради факта, че много си мислят, че слушат, но за жалост само чуват.
Е, в България повечето чуващи ли са, или слушащи? Като погледнем фактите, които се случиха през последните седмици в България, то повечето със сигурност са просто чуващи.
Да, винаги се стремим да защитаваме твърденията си с конкретни вече случили се неща. Да чуваш е лесно, защото не дава предпоставки за никакви отговорности.
Лесно е, защото си чул, но винаги можеш да кажеш, че не си разбрал (ситуацията със задължителното носене на маски на публични места).
Тогава, когато чух, че има такъв казус за или против задължителното им носене, се сетих, че всеки може да се оправдае с „Чух, ама не разбрах!“.
С риск отново анализът да стане прекалено хаплив и днес, ще се опитам съвсем дипломатично да кажа, че хората просто не разбират разликата между „слушам“ и „чувам“.
За да се изясни какво имам предвид ще продължа напред с определението на думата „музика“.
Що е то „музика“?
В днешно време, класическата музика се чува от много, но се слуша от малко хора. Това е така, защото повечето от нас осъждат водещите класически жанрове за скучни.
Да, живеем в демократично общество и всеки има право да изповядва различна музикална религия спрямо съседа си, например. Защо, обаче, се налага да чуваме музиката на съседите през стените?
„Стига с тези засилени мерки!“, „Детето ми полудява вкъщи!“, „Генерале, освободете ни веднага!“, „Чувствам се като под принудителен домашен арест!“ – всякакви музикални тонове ни заливат през стените.
Реалността е такава, че повечето от тях стигат до нас във вида на коментари из социалните мрежи.
Всякакви противници на мерките, взимани от Националния оперативен щаб в битката с опасния коронавирус, който разтърси света в най-различни аспекти.
Дали ще чуем какафония от звуци на масово недоволство, или ще станем неволна слухова аудитория на някой сериозен коментиращ виртуоз – няма кой знае какво значение.
Истината е една – викащи много, но слушатели, въоръжени с търпение и решения на конкретни проблеми – малко.
С времето, положението стана такова, че тези, които трябваше да се вслушват внимателно в общественото недоволство, станаха прекалено заети да дават брифинги вместо да поспрат за миг и да послушат малко класическа музика.
Тя щеше да ги насочи в по-правилната посока. Да, сякаш щеше да им покаже прекия път към онова неземно решение, което те така неуморно търсят вече близо два месеца.
Бонус за тях щеше да е фактът, че имаха места на първи ред и щяха да са сами в залата, а концертът щеше да се изнесе изцяло в тяхна чест.
Много музика и гласове в напълно различни тоналности щяха да се чуят на това представление.
Класическата музика съдържаше в себе си всички онези така грубо пренебрегнати и нечути отговори, които мъчат всички.
Дали да има маски, дали да има училище, дали да има паркове и градинки, дали да има летен сезон – все проблеми, достойни за заглавие на нова песен в жанра на великите виртуози.
Слушайте класическата музика, носеща се навред по улиците народни. Заслушайте се ако се борите за печалба на любов, а не за любов към печалбата.
