След заседание на Министерски съвет днес стана ясно, че правителството ще отпусне близо 3.5 милиона лева за детско здравеопазване. Това обяви самият премиер Бойко Борисов в типичния за него месиански маниер .
„Поехме ангажимент към педиатричната клиника и бях възложил на министъра на здравеопазването да проучи колко кувьоза за цялата страна и колко апарати за дишане са нужни“, заяви той по повод срещата, която се проведе вчера между министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, неонатолози, педиатри и директори на акушеро-гинекологични лечебни заведения.
На пръв поглед няма нищо странно или фрапиращо в това – държавата отпуска пари за сектор, който има сериозна нужда от финансиране.
Проблемът е в начина, по който се случи това. Отново имаше хора, които бяха недоволни и отново вездесъщият премиер-баща на нацията слезе от небесното си царство, за да разреши проблемите человешки.
„Те поискаха 10 апарата за дишане, ние им даваме 15, за да може да се приключи тази тема“, добави още Борисов, изтъквайки своята огромна щедрост и неспирно желание да помогне на всички, както може.
Отново скандал, отново Борисов се намесва
Това е пореден сценарий от добре познатия сериал у нас – избухва скандал, хората излизат на протест, премиерът-слънце се намесва и някой (или някои) си изгубва главата. Проблемът е решен, хората са доволни и колелото на историята продължава да се върти. Но не съвсем.
Борисов има едно особено качество и то му помогна да се задържи толкова години на политическата сцена – той умее да предчувства какви са обществените нагласи и много умело се напасва спрямо тях.
Ето днес, например, го видяхме как успокои всички протестиращи относно станалата вече печално известна „Стратегия за детето 2019-2030“, заявявайки че „Национална стратегия за детето няма“ и че се правят спекулации. Подобна беше и ситуацията с така наречената „Истанбулска конвенция“.
Тази черта несъмнено помогна на Борисов да се задържи на власт, успявайки бързо да елиминира (поне видимо) даден проблем и да тушира напрежението.
Докога така
Вече виждаме, че ГЕРБ преминава в нов етап от политическото си съществуване, който бихме могли да оприличим с популярната теза на Освалд Шпенглер за цивилизациите.
Германският историк и философ твърди, че цивилизациите, подобно на човешкия живот, преминават през различни етапи или както ги нарича той, „възрасти“. Това са възторженото детство, необузданата и мечтателна младост, улегналата и стабилна зряла възраст и накрая неопределено дългата старост, в която те деградират, затварят се в себе си или просто се превръщат в капризни мърморковци, които обвиняват другите за всичко и не могат да видят по-далеч от носа си.
Е, изглежда че в живота на всяка политическа партия има сходни етапи. ГЕРБ сякаш преживя своята улегнала и стабилна зрялост, в която управлява почти 10 години, и започна да преминава към старостта, с която неизбежно идва и заслуженото пенсиониране.
А ако вярваме на последните рейтинги, социологически агенции, разбиращи от всичко политолози и някой друг телевизионен маг, БСП вече минава ГЕРБ и ако изборите бяха днес, Корнелия Нинова щеше да търси коалиционни партньори, а не Борисов. Проблемът е къде ще ги намери.
А от тук накъде
Бойко Борисов определено продължава да следва своята стратегия стриктно и дори при най-малкия зародиш на криза или недоволство, той веднага се опитва да потуши напрежението, а днешният пример с парите за детско здравеопазване олицетворява този подход.
В същото време Борисов умело играе и на международната сцена, опитвайки се да лобира между всички големи играчи. Днес дори британският „Гардиън“ излезе със статия за българския премиер, в която го представя като политически фигура, която се опитва да е в добри отношения с всички. В статията дори той е описан като „най-проруският, проамериканският и проевропейският политик“ от всички останали. Остава да стане и пробългарски…
Докога тази стратегия ще работи за Борисов и ГЕРБ предстои да видим. Министрите и заместник-министрите на ГЕРБ падат по-бързо от головете на Ливърпул срещу Барселона. И Борисов сякаш е готов да жертва всеки от своята партия, дори „момчето за всичко“ Цветан Цветанов, само за да угоди на общественото мнение.
Едно е сигурно – предстоят интересни времена за българската и европейската политика. А както е казал Конфуций „Проклятие е да живееш в интересни времена“.
