Американският сенатор Джош Хаули, републиканец и отявлен критик на технологичните гиганти, обяви, че е предложил да бъде наложена забрана за всички сливания и придобивания от всяка компания, чиято пазарна стойност надвишава 100 млрд. долара. В тази категория попадат петте най-големи технологични компании.

Хаули, който обвинява най-големите социални мрежи, че заглушават консервативните гласове, критикува и други сектори, като фармацевтичния, в които според него има твърде голяма концентрация и твърде много пазарна власт.

Законопроектът, който той предлага, ще забрани на Apple, Microsoft, Amazon.com, Google на Alphabet, както и на Facebook, да сключват каквито и да било сделки и ще се опита да спре практиките, чрез които техните платформи поставят на първо място собствените услуги на въпросните играчи пред тези на конкурентите.

Предложенията на Хаули засягат сходни проблеми с тези в антимополния законопроект, представен от сенатора демократ Ейми Клобучър през февруари, като включва някои сходни мерки.

Запитан за това, Хаули коментира:

„Имам желание да работя с нея и с всеки от която и да е партия, с какъвто и да е опит. Много харесвам това, което сенатор Клобучър предложи“.

По думите му собствените му предложения са „значително по-строги“.

Всичко това се случва в момент, в който големите технологични компании по света се оказват под прицела на регулаторите. След години на големи сделки за сливания и придобивания властите започнаха да осъзнават, че са оставили в ръцете на шепа компании твърде голяма власт.

В САЩ вече се разглеждат част от сделките на Facebook, включително тези за емблематични нейни услуги като Instagram и WhatsApp. Появиха се и призиви за разделянето на т.нар. Big Tech, за да се намали концентрацията на пазарна власт.

От своя страна, засегнатите компании се съпротивляват срещу тези идеи, но твърдят, че са готови да съдействат на регулаторите за всяко разследване, което тече в момента.

Huawei с притеснителна статистика

Китайският технологичен гигант Huawei вярва, че американските санкции срещу компанията отчасти са причината за сегашния дефицит на чипове в света, пише CNBC.

Ротационният председател Ерик Сю коментира, че санкциите, наложени през последните две години спрямо компанията, „засягат глобалната индустрия за чипове“, защото “нарушиха доверието в индустрията за полупроводници“.

„Американските санкции са основната причина за наблюдаваното презапасяване от големите компании по света“, посочи Сю пред анализатори в Шънджън. „Част от тях никога не са се запасявали с нищо, но заради санкциите сега имат запас за три или шест месеца“.

Самата Huawei заложи на подобна стратегия с чиповете, в опит да се увери, че нейният бизнес, фокусиран върху телекомуникационно оборудване и потребителска електроника, ще продължи да оперира нормално.

Някои компании от други индустрии, като автомобилната, бяха принудени временно да спрат работа в резултат на недостига на чипове.

Доскоро веригата на доставките на полупроводници „оперираше с идеята, че трябва да бъде гъвкава, без запаси“, коментира Сю, който е един от тримата ръководители на Huawei, редуващи се на председателския пост.

„Ето защо паническото презапасяване напоследък засили дефицита на чипове в глобалната индустрия“, посочва той.

„Това засегна цялата система. Очевидно неоправданите санкции на САЩ срещу Huawei и други компании се превръщат в глобален и индустриален недостиг на доставки“.

Съединените щати обвиняват Huawei в създаването на „задни вратички“ в оборудването ѝ, които могат да бъдат ползвани от Комунистическата партия за шпионаж. Ето защо Вашингтон реши да наложи санкции на технологичната компания.

През 2019 г. Huawei беше поставена в черния търговски списък на САЩ. Това ограничи американските компании и те вече не могат да изнасят определени технологии към групата.

Google също скъса връзките си с Huawei, което означава, че китайският гигант не може да използа мобилните услуги на компанията в своите смартфони. Миналата година САЩ се погрижиха да спрат и ключовите доставки на чипове към Huawei, които са ѝ нужни именно за бизнеса с телефони.

Компанията многократно и категорично отрече всички обвинения. Сега тя се насочва към нови области, след като санкциите, наложени от администрацията на Доналд Тръмп, направиха бизнеса ѝ със смартфони изоставащ.

Сю коментира, че не очаква администрацията на Джо Байдън да промени подхода си към Huawei скоро, ето защо компанията инвестира в нови области като здравеопазването, земеделието и електромобилите, в опит да ограничи влиянието на поставянето си в черния списък на САЩ.

Huawei и автономните им автомобили

Днес Huawei заяви, че планира да инвестира 1 млрд. долара в развойна дейност в сферата на автономните и електрическите коли, така че да се конкурира с играчи като Tesla, Apple, Nio и Xiaomi.

Сю обяви, че технологията на Huawei за автономно шофиране вече изпреварва тази на Tesla по възможности, тъй като позволява на колите да карат по над 1,000 километра без намесата на човек. Колите на Tesla не могат да изминат повече от 800 километра и е нужен шофьор за максимална сигурност.

Първоначално Huawei ще си партнира с три автомобилни компании по проекта си за автономни коли, включително BAIC Group, Chongqing Changan Automobile и Guangzhou Automobile Group. Логото на гиганта вероятно ще бъде поставено на колите по същия начин, по който се поставя логото на Intel на някои компютри.