Трудолюбие, карантина и малко радост – толкова кратък би могъл да е обзорът за последните три почивни дни, които минаха толкова бързо.
За много от нас, карантината ще продължи още малко след Гергьовден, за което не би трябвало да се притесняваме кой знае колко много.
Все пак, изтърпяхме над 40 дни каторжен живот, та какво биха били още 5-6 оставащи денонощия.
Да, може би сте прави в момента да реагирате остро и да възкликвате, че последните дни минават най-бавно.
Потърпете, защото днес е понеделник и предстои да се роди първият ни анализ за тази седмица. Мисля как да го конструирам и оформя още от събота насам.
Е, не знам дали ще спазя стриктно своите предварителни замисли по материала, но ще направя сериозен опит да сътворя обзор на онова, което вече е факт и обикаля медийното пространство от един-два дни насам.
Какво ще пишеш пък днес?
Основната ни тема през днешния понеделничен ден ще бъде за онези от мерките, които министър-председателят на България Бойко Борисов съобщи, че ще бъдат една идея по-разхлабени. Така ли ми се струва, или животът бавно се е запътил към нормалния си ритъм?
Не съм сигурен дали помните, но преди известно време публикувахме материал за това, че краят на карантината ни се струва като някакъв мираж.
Животът след края на цялото това недоразумение изглеждаше толкова далечен и непонятен, че сякаш дори забравихме, че може да се води и нормално ежедневие.
Към днешна дата, обаче, нещата стоят доста различно отколкото преди седмица-две. Освен това, много от сериозните мерки се отхлабват.
Впечатление прави и това, че обществените „наказания“, чиято тежест се намалява от Правителството и Националния оперативен щаб, са част от онези мерки, които се отнасят към социалния живот на хората.
Докато това се случва, в икономическите мерки промяна бе обещано, че няма да има скоро.
Казваме „обещано“, защото наличието на икономически мерки ще допринесе за финансова стабилност. Изводът?
Когато хората са финансово стабилни по време на криза, то те ще могат да се възползват от това, че на главните улици ресторантите на открито ще работят.
Важно е да се изпие една бира навън, за да си припомним все пак за какво живяхме, за какво живеем и какво чакаме да видим отново – всекидневното откриване на щастие от социалната комуникация с останалия свят.
„Аз тъкмо свикнах, а те сега ще го отменят!“
Еее, айде сега – излагате се. Не можем да си позволим да недоволстваме от нещо, за което в продължение на месец се молехме всекидневно да се случи.
Отхлабването на част от мерките не означава, че непременно веднага животът ще се възстанови в обичайния си добре познат вид – такъв, какъвто го помним преди Ада да слезе на земята.
По-горе споменахме името на премиера, та затова ще си позволя отново да го намеся в материала.
През вчерашния брифинг от Министерски съвет, всички в редиците на Националния оперативен щаб бяха единодушни, че това не е точно отхлабване на мерките, а опит да се даде на обществото глътка въздух.
Да, Борисов може би досадно замерваше хората с благодарности тук и там, но истината е, че свърши една добра работа и макар и рядко да му се получава, мен ме накара да се усмихна истински.
Успя по типично неговия начин да направи така, че народът за пореден път да възкликне – кой от радост, че карантината е към своя край, кой от гняв заради начина, по който го съобщи.
За да не сме голословни, ще цитираме точно думите на премиера, които предизвикаха най-много противоречиви реакции. Ето премиерските думи:
„Пак усещането, че светът е свършил, няма да го има. Дето се вика, може да се изпие една бира, един сладолед детето да изяде. Знаете ли какво е да стискаш тези мерки?“ – скандални изречения.
Ние все пак да напомним за онези, които не вярват, че тези думи са излезли от устатата на министър-председателя по време на официален брифинг, свързан с информирането на обществото по темата с разпространението на коронавирус.
Да се върнем, обаче, към темата. Наистина ли свикнахме чак толкова много с мерките, които по едно време сякаш се взимаха, ей така, на поразия?
Приспособихме ли се към живота вкъщи до степен такава, че да ни е трудно да се върнем по офиси, университети, училища, ясли и детски градини? Ето какво се случи според нас.
От трън, та на глог
В днешно време е много модерно човек да се оплаква колко го натиска рутината. „Само да знаеш колко тежко ни е вече с жената – по цял ден на работа, после грижите за детето, накрая лягаме и заспиваме веднага, че да може утре пак да издържим.“ Това изречение съм го чувал над 1000 пъти, естествено, с малки изменения.
Реално, карантината ни показа, че всяко ново, непонятно и интересно нещо, може да се превърне в рутина за кратко време.
Всъщност, от една рутина влязохме в друга толкова неусетно, че дори не разбрахме в коя от двете сме в момента.
Проблемът е, че трябва да избираме от две напълно еднакви неща – това да сме отнесени от рутина заради карантината сега или от карантина заради рутината в нормално време.
