Станаха ли онлайн медиите по-силни от политиците и официалните власти? Кой запуши устата на най-силния човек на света? Кой му отне правото му да се изрази свободно?

Има ли смисъл от изборите тогава? А от демокрация, да преминем официално към плутокрация?

За 4-тата поправка

Каква е интерпретацията на фактите и кое е фейк нюз и кое не според стандартите днес? Да, точно така, говоря за последните приключения на американския президент Доналд Тръмп и социалната мрежа „Twitter“.

Американците много обичат 4-тата си поправка, да, онази за свободата на словото. Когато обаче заглушаваш дори американския президент, то може би е време да се запитаме дали медиите не станаха по-силни от властта.

Това между другото не е частен случай, а фактите у нас го доказват. Напоследък окрупняването на медийния пазар, одобрено от регулаторните органи в България има за цел същото нещо, но докато в случая това изглежда принципна борба, то у нас нещата стоят по друг начин.

Властта отлично разбира, че колкото повече облъчват електората с поток от „правилни новини“, толкова повече ще сломяват съпротивителните сили срещу себе си и своя подход към властта. Това сякаш показва посоката на развитие на управлението на държавите.

До скоро имаше страх от мултинационалните компании, които стоят над държавите. Те вече го правят. И го правят с по презумпция най-силния човек на планетата – американският президент, който не успя да се възползва от въпросната 4-та поправка в американската конституция и бе заглушен от филтрите на един уеб сайт.

Интернет доминация

Просто уеб сайт, но с милиард потребители. Ако можеш да крещиш в ушите на повече хора, това прави ли те популярен? А властен? Инфлуенсърите са модни. Защо ли? Имат публика – това е причината.

Преди няколко години уличиха „Google“ в умишлено пробутване на кандидата на демократите за президент Хилари Клинтън. Тогава в подсказките на търсачката за САЩ излизаха послания под формата на подсказки в търсачката.

Това директно облъчи цялата аудитория на „Google“ в Съединените американски щати (САЩ) с това, което щабът на Хилари искаше. Да се формират подсказки не е невъзможно с правилния SEO подход, но когато говорим за политика и избори, то това повлиява процеса на равнопоставеност между кандидатите, особено, когато липсва подходящо маркиране на това като платено съобщение (Google Ads).

Така бяха въведени и куп регулаторни механизми в законодателството на САЩ, за да ограничи подобни ситуации. Кеймбридж Аналитика обаче не прости, но им се получи.

Всичко това дойде специално за маркираните като реклами съобщения. Това откровено, обаче, изостри борбата за повлияване на резултатите на най-използваната търсачка в света „Google“.

Т.нар. guerilla тактики за дигитален PR се изостриха и съвсем резонно посоката, в която поеха нещата, се оказа позната на обикновените потребители онлайн, а именно регулация от страна на медиите и търсачките.

Когато обаче ситуацията прерасна в конфликт в две действия (до момента на писането на материала). При първото действия той бе дописан и маркиран като Fake News, за нещо, което всъщност е абсолютен факт, поради намаления контрол при гласуването без идентификация, каквото на практика се оказва гласуването по пощата.

Ако сте чели поне два шпионски романа, знаете, че това е най-лесният начин за кражба на самоличност в миналото т.е. адски много хора им „хрумват“ разни идеи 😊. Това на практика „хакна“ акаунта му и той загуби легитимност.

Дори им се размина, което си е парадокс, защото хакването май се води тероризъм и ние го преписахме за безумното обвинение на Кристиан Бойков за хакването на Националната агенция по приходите (НАП) с мемета във „Facebook“ от страна на Прокуратурата. Всъщност, с това си действие „Twitter“ на практика демонстрира силата си над най-влиятелния човек на света - американският президент в стил „Ще мълчиш“.

Във второто действие се стигна до цялостно скриване на статуса му от потребителите. Въпреки че ако са пунктуални, „Twiiter“ следва да прилагат правата за всички и ако приемем, че го правят без значение чий акаунт ограничават, то в крайна сметка по един или друг начин това доказва, че медиите са започнали да имат на практика неограничена власт над хората Па макар и заради правилата на комуникация в сайта.

Превърна ли се дигиталният PR (разбирайте успешната дистрибуцията на посланията до точната аудитория, а не безцелното ретроградно нищоправене на PR агенциите у нас) в нещо по-силно от официалната власт, за която хората гласуват. Може ли той да замени мисленето с постоянно папагалстване и мозъчни клизми?

Времето ще покаже. Посоката, обаче, изглежда интересна и може би тепърва ще ставаме свидетели на още по-резки демонстрации на сила от страна на медиите в Интернет.