Какво знаем ние за креативността? Например, известно ни е, че е модерно да се зовеш така в днешно време.

Знаем, също така, че „креативен“ уж е хубава квалификация, но в определени случаи (обикновено тогава, когато ти е удобно).

Сега, за да сме на 100% точни, ще ви посъветваме да си представите следната ситуация, в която попадате лично, от първо лице:

Разхождате се по улицата и ви спира някакъв човек, сериозно въоръжен с микрофон, а зад него някакъв по-закръглен мъж, носещ камера.

Ама ако знаете, те каква комбина са. Този с микрофона се представя, но заради пукотевицата, идваща от близката главна улица, нищо не чувате.

Веднага го изглеждате осъдително. По липсата и на най-малък опит в стойката му с микрофона, си личи от самолет, че не се е занимавал с репортерство досега.

А този зад него, човекът с камерата – доста по-нисък от репортера. Движи се, клатушкайки се, издава миризма на табак и дава всичко от себе си, за да задържи камерата, която трудно му бяха доверили.

Доста се е молил, за да му я дадат от редакцията на местния вестник. Става дума за издателство, което се грижи повечето от градските околии да са осведомени по локалните проблеми и междусъседските драми чрез този ежеседмичник.

Личи си, че двамата са екип от доста време – тоталното разбирателство между тях отнема само поглед време.

Създават сериозно впечатление, че работят като добре смазана машина и изглеждат сякаш нищо не може да спре аматьорския им професионализъм.

Цялата тази ситуация предизвиква почуда у вас какво ги е накарало да ви спрат. Може би е съдба (предполагаме, че сте от хората, които вярват, че има нещо над нас – човешкия вид, но едва ли сте от онези фанатици по темата).

Този странен репортерски дует влиза толкова неочаквано в деня ви. Досущ като Тимон и Пумба в живота на Симба… или бе обратното.

Чувствате ли се като Симба – не знам, но ви е зададен светкавичен въпрос, който подсилва съмненията ви относно версията за съдбовната среща.

Задачата е да опишете креативната личност, чиято история най-сериозно ви е впечатлила.

Какво ще отговорите?

Когато подготвях този материал наистина си представях как всичко това се разиграва на улицата и най-интересното е, че и аз не знам какво бих отговорил.

Характерно за мен, а и по лично мнение би трябвало да важи за повечето хора, че когато не знаят нещо, трябва да го потърсят.

След като потърсим активно какво е креативност, какво е да си креативен, обидно ли е, яде ли се, как се готви и т.н., се запознаваме с няколко личности, чиито имена излизат заедно с резултатите, описващи дефиницията на думата.

Тоест, ние простосмъртните да разбираме, че тези хора са синоним на „креативност“ – явно са доста успели в областта си.

Но все пак е интересно – какво бихте отговорили, когато ви спре такъв колоритен репортерски дует? Ще си глътнете ли езика, или думите просто ще потекат от устата ви като някое планинско поточе?

Бъдете честни, а в замяна на това ние ще бъдем достатъчно отзивчиви и днес, за да ви помогнем в борбата срещу репортерите по улицата, които мълниеносно навлизат в деня ви.

Креативност в условия на пандемия

Въпреки това, че още утре приключва извънредното положение в нашата страна, ние все пак ще продължаваме да сме една идея по-предпазливи с излизанията и струпванията на разни пространства в компанията на много хора. Страхът, който се настани у нас, ще ни тормози още дълго.

Е, днес ще хвърлим поглед към това що е то да проявяваш креативност в днешните странни времена.

Казват, че изобретателните хора са по-странни, така че най-вероятно имат по-нестандартни методи да се справят със световната пандемия от коронавирус.

Съществува схващането, че креативност непременно означава творчество. Донякъде е така и няма да крием, че когато си творец, креативността е може би най-голямото оръжие по пътя към успеха в твоето артистично движение.

Креативните личности и усамотението

Неведнъж сме ставали свидетели на четящи хора, седнали на пейка в парка, които търсят спокойствието, наслаждавайки се на песента на птиците около тях. Долавяли ли сте този характерен ритъм в птичата песен?

Уникалността на усамотението, според специалистите, е един от фундаменталните моменти, които оформят т.нар. муза.

Тогава креативният човек може да помисли върху собственото си битие, собственото си творчество до момента и нещата, които са му се случили напоследък.

Сега се питате дали тогава се ражда бъдещата творба? Честно казано, невинаги можем да сме сигурни дали точната визия на произведението се появява в главата на създателя, но със сигурност след тези усамотение е размисъл той има доста по-ясна концепция за нещата, които иска да сътвори.

Какво излиза в крайна сметка?

Ако трябва да оформим своеобразна рамка между заглавието и извода така, че да запечатаме текста, то трябва да попитаме защо квалификацията „креативен“ да е обидна?

Това, че доста често хората с по-развинтено въображение нямат нужда от хора около себе си прави ли ги лоши?

По-обзорно погледнато, пандемията се отрази добре на всички творци. Времената на социална изолация бе удобно оправдание за всички да се отскубнат от публичния и обществен начин на живот.

Сега, остава надеждата след подновяването на нормалния живот, шедьоврите, които забелязваме в Интернет и телевизионни медии да не секват.

Продължавайте да влагате времето си в създаване, защото то ще спаси света.