Трима китайски астронавти пристигнаха в четвъртък на новата космическа станция на Китай в началото на тримесечна мисия, което отбелязва поредния етап в амбициозната космическа програма на страната.
Техният кораб „Шънджоу-12“ се свърза с модула на космическата станция около шест часа след излитането от център Джиукуан край пустинята Гоби, съобщава АП.
Около три часа по-късно командирът Ни Хайшън, Лю Бомин и космическият новобранец Тан Хонбо отвориха люковете и влязоха в основния модул на Tianhe-1. На снимките се вижда, че тримата са заети с работа и разопаковат оборудване.
„Това е първият път, в който китайците влизат в собствената си космическа станция.“, коментира държавната телевизия CCTV.
Каква ще е задачата на експертите
Екипажът ще извърши експерименти, ще тества оборудване, ще проведе поддръжка и ще подготви станцията за приемане на два лабораторни модула през следващата година.
Китайските лидери се надяват, че мисията ще има успех, тъй като управляващата комунистическа партия се готви да отпразнува стогодишнината от своето основаване следващия месец.
Времето за пътуване е по-малко от двата дни, необходими за достигане на по-ранните експериментални космически станции на Китай и е резултат от „много пробиви и иновации“, заяви заместник-главният дизайнер на мисията Гао Сю пред държавната телевизия CCTV.
Други подобрения включват увеличаване на броя на автоматизираните и дистанционно управлявани системи, които трябва „значително да намалят натиска върху астронавтите", казва още Гао.
В минали мисии в екипажите е имало двама астронавти жени. Очаква се жени да има в следващи екипажи, които ще посетят станцията. Мисията е третата от 11 планирани през следващата година за добавяне на допълнителни секции към станцията и изпращане на екипажи и доставки.
Кога се очаква следваща мисия до новата станция
След три месеца ще бъдат изпратени нов тричленен екипаж и товарен кораб с доставки.
Китай не е участник в Международната космическа станция, до голяма степен в резултат на възраженията на САЩ срещу тайната на китайските програми и тесните военни връзки. Китай обаче засилва сътрудничеството с Русия и редица други държави и неговата станция може да продължи да работи извън Международната космическа станция, която достига края на своя функционален живот.
Китай приземи сонда на Марс миналия месец, която носеше марсохода Zhurong, а по-рано изпрати сонда и марсоход от по-малко изследваната далечна страна на Луната. Страната върна първите лунни проби от космическата програма на която и да е държава от 70-те години на миналия век.
Китай и Русия тази седмица също представиха амбициозен план за съвместна Международна лунна изследователска станция, работеща до 2036 г.
