Викам таз заран, моме, да одим до магазино да си купим кафе и тутун, и излезнах по летни гащи. Измръзна ми душата, бре! Оти така ни наказва туй време? То верно, че избори идат, ама чак пък толкоз нема смисъл да охлаждаме страстите, нали тей?
Облачам ямурлуко и слагам кепето, ама преди това по една люта рикия, хептен да ми са сгрее душицата. Сакаш ли да ти сипем? Имам рикия от един сорт грозге, специално за таквиз засукани журналя кат‘ тебека.
Резките температурни промени повлияха негативно на нашия събеседник. Гледаме го, върти се, трепери като лист на клон, псува и обвинява сегашната политическа ситуация заради „ветровете на промяната“, които внасят всеки ден.
Политиците, моме, политиците го донасат тоз ветър от Парламенто. Знаят да духат те, ама от туй духанье ний са простудихме.
Вънка е само за вътре
Не знам дали деда ти Господ ни наказва, или времето, ама то туй не е нормално. Гледам азе, разкарвам се по магазините, шляем са, наще изкарале коледна украса веке. Чакай малко бе, госпожа, азе чушки ли да печем, рикия ли да варим, грозгето ли да сбирам, елхата ли да слагам?
Студ на кутийки и пръжени филийки. Измръзват ти кайсиите, измръзва ти целата душа, не може тей, октомври е. Ние циганско лето не видехме. Малко дъждец бива, ама то туй духа като зимна вихрушка.
Нали си имаме зима, тогава ке му мислим, ама дай да са порадваме още малко на слънчице. Нали е гроздобер, нема да берем и да дзиндзирикам, я. Кога баче ти Ганя е брал грозге със зимната шуба? Никогаш, не помним да е имало такъв студ.
Едно време каква есен имаше, моме… То ти е кеф да излезеш навънка – ни е мръсна жега, ни е кучи студ, ни ти иде да пукнеш от пот, ни ти иде да се завреш на кучето у заднико, да ти е топло.
Най-убавото време, ей, Богу, тогаз са пий най-арно рикия. Ама нещо стана, кой отвори на то‘о студ вратнята, не знам, ама едно време захладневаше постепенно – първо падат температурите, после падне тумано (мъгла), после жената ке извади родопските одеяла и са подготвяш, бре.
А сега к‘во става: Има-нема – бам, минус 1 градусо. То хлебарките не виреят на таз температура, ние ли да виреем? Нема предупреждение, нема нищо.
И най ма дразни, моме, кат ми излезат онез, синопичките („синоптичките“) да ми разправят, че се очаквало рязко застудяване. Ама то застудя веке, бре, душко. Връхната ми точка постоянно има цивка, пръстите ми ме не слушат, болят ма капачките, коленете ми скърцат кат‘ стара вратня, а то са очаквало, моля ти са. И тогаз са почне едно вайкане:
„Ганчо, аре да пуснем климатико.“ Къв климатик, бе? Язе тез пари за ток да ги не копам? Я си сипи един първак, гаврътни го на екс, па са увий едно убаво у одеялото. Арно е така, нали?
То в днешно време то‘о ток е лукс. Нема по-убаво нещо от печицата на дръвца, ама и за дръва требат мангизи. Азе убаво че ги поръчам, че ми додат, че си ги нарежем, нацепим, ама нали онез комшулъците, усуканите, ша ореват орталъко, че сме им шумели и сме правели боклук.
То не било природосъобразно, унищожавали се дървета, трябва да сме еко, баба ти Трънкина. Кат ти накладем каминката и запращи убаво ша седиш, ша ми направиш един стриптийз от жегата и ще ти е кеф. Чекай да ти думам каква система си има баче ти Ганя за студо.
Слушайте баче ви и нема да мръзнете
Гледам, дзиндзирикаш. Слушай сега и са учи, азе не говорим да си правим ветър на устата: Баче ти Ганя си има специална система, първо нахлузваш дебелите вунени чорапе, после нахлузваш и жилетката, после затваряш вратнята, та и мравка да не влазя.
Спираш всекакво излишно движение – що да обикаляш от одая в одая, като можеш да застанеш на едно място и да си пазиш топлинката?! То туй не е мързел, моме – туй е енергетична ефективност (иска да каже „енергийна ефективност“).
Има ора, дет‘ при първия студ вече навлачат зимните шуби, чепиците, шаловете, шапките, абе алоууу, хипохондриците! Я се успокойте, бре! Никой нема да ви кара да изкачвате Еверест.
Баче ви има един ямурлук от сума ти годин‘, верно, поизтъркано малце, ама топли. Историческо е, моме – с него ми минаха младежките години, с него забърсах Ганьовица, с него бех у казармата, с него са оженихме с жената. Бугарско качество, народна цена.
А знаеш ли кой е най-големио враг у туй време? Коги жената ти каже: „Ганьо, отвори малко то‘о прозорец, че се не диша.“ Що да го отварям, пък сега, ма? Навън въздухо и минус, а вътре сме се стоплили кат‘ сърми на фурна, братче, та‘а ми иска, моля ти са, да са проветри.
Нема, страшно, моме! Че мине и то‘о студ. Ти само са пази, навлачай що пуловери ти душа сака, нахлузвай вунените чорапе и коги ти са припий рикия и ти стане ладно, нема значение дали е пладне, дали е заран – жули, важно е да ти е топло.
