Когато говорим за нещата, на които ни учат в училище е изтъркано да казваме, че и до ден днешен не се е наложило да използваме тангенс или котангенс. В момента дори не помня, в кой клас се учеше това, но още тогава знаех, че няма да се занимавам с нещо свързано с математика. Това обаче не означава, че няма хора, на които логаритмите или други сложни математически термини не вършат работа.
С всяка нова учебна година се налагат промени в образователните програми и се водят спорове какво трябва и не трябва да изучават децата. За мен училището винаги е представлявало институция, която има тежката задача да подготви „бъдещето на страната“ за бъдещето ѝ.
Дали обаче успешно се справя с тази задача? Днес много родители не проявяват нужното уважение към институцията училище и учителите, които са се нагърбили с тежката задача да възпитават децата им вместо тях. От друга страна все по-малко учители избират тази професия заради страстта от предаването на знания и участието в сформирането на новите поколения.
Днес е поредният 15 септември, на който с лека носталгия отдавна „пенсиониралите се ученици“, които вечно ще носят детското в себе си поглеждат назад, за да си спомнят колко безгрижно беше ходенето на училище.
Ако сте от тях много добре знаете, че не помните нито една химична формула, от къде извира Дунав или как да намерите обиколката на паралелепипед. А може тези безкрайни часове, в които учителите се опитват да наливат факти и теореми в главите на децата да се оползотворят по един по-полезен начин.
И покрай нарастващата еуфория за настъпването на новата учебна година няма как да не се замислим за нещата, на които не ни учат в училище, а трябва.
Финансова грамотност
Много от четящите тази статия ще устроят, че знанието как да разпределяме парите си трябва да бъде преподавано в училище. Все пак всяко семейство разполага с различни финансови възможности. От друга страна обаче управлението на личните финанси е умение, което всеки млад човек трябва да усвои преди да е станал самостоятелен.
Училището е най-подходящото място, където децата могат да се научат да бъдат отговорни към парите си, преди да са започнали да ги изкарват сами. Знанието какво е актив, пасив, спестявания и как да управляваме тези суми е чудесно начало към правилното управление на личните финанси.
Толерантност
Децата и подрастващите може да са много жестоки. Липсата на правилно възпитание, бушуването на хормоните и неразбирането за това как работи света може да породи прояви на нетолерантност между учениците. Много често деца с по-малки финансови възможност, различен външен вид или облекло стават обект на подигравки, грубо отношение и дискриминация. Това може да остави трайна травма в психиката на младежите.
Всичко това се случва между стените на училището, за това, то като институция носи отговорност за взимането на мерки за намаляване на проявите на нетолерантност и агресия. Провеждането на дискусии за различията между хората или организирането на занимания между деца от различни социални и етнически групи може да е успешен начин децата да възприемат различията на света и да започнат да ги уважават.
Родолюбие
Не, тук не става въпрос за псевдопатриотизъм и правенето на татуировки с ликовете на български революционери. Тук става въпрос за възпитание на любов към родината в най-чистата ѝ форма – любов към природата, историята, народа, бъдещето.
Когато говорим за родолюбие не трябва да обхващаме само почитането на дати и личности от българската история. Родолюбието трябва да се изразява в любов към българския народ. В часове по този предмет децата трябва да се учат, че да караш пил е престъпление към целия български народ.
Часовете по родолюбие трябва да обхванат всяка дейност, която ще има положително влияние върху начина на живот на българите от малки и големи населени места. Родолюбието не е само, за да помним историята си, но и за да работим за по-светло бъдеще на целия народ.
Любов към себе си
В живота на всеки един човек идва момент, в който осъзнава, че не обича достатъчно себе си. Колкото по-рано това се случи, толкова повече време имаме, за да се научим да обичаме себе си.
Никой никога не ни е казвал колко е важно да обичаме себе си. Тази любов се изразява в поставянето на здравословни лични граници, умението да казваме не, когато наистина искаме да кажем не, вярата в себе си и нашите възможности и това да се грижим повече за удовлетворяването на нуждите ни.
Тези неща трябва да се учат в училище, за да може повече деца да пораснат като осъзнати индивиди, които от една страна да не допускат проявата на лошо и унизително отношение към тях, а от друга да имат готовност да раздават любов и на другите хора.
