„По какво си приличат гарванът и писалищната маса?“ Това е популярна гатанка, която Лудия Шапкар от „Алиса в страната на чудесата“ задава по време на чаеното парти.
Самия Луис Карол споделя, че е нямал отговор на гатанката, но му се е сторила като изключително подходяща реплика спрямо характеристиката на персонажа.
В тази статия обаче ще зададем една гатанка, която има отговор: какво е общото между живака и образа на Лудия Шапкар?
Отговорът се крие в синдром, широко разпространен сред шапкарите във Франция през 17 век.
Какво представлява болестта на лудия шапкар
През 17 век, френските шапкари използвали живачен нитрат при обработката на заешка кожа за изработката на шапки от филц. Това е било с цел бъде разбита кератиновата структура, изграждаща козината, за да може от нея да бъде създаден филц.
Помещенията, в които са били изработвани шапките, не са били добре проветрявани, за да не се разпилее козината. В резултат на това, шапкарите поемали големи дози живачни пари, което водело до живачно натравяне.
Поради тази причина те страдали от синдром, наречен по-късно „Болестта на лудия шапкар“. Синдрома се асоциира и със състояние, познато като „еретизъм“, което описва състояние на повишена възбудимост и раздразнителност.
Живачното натравяне уврежда нервната система и причинява неприятни симптоми като главоболия и безсъние, тремор, нарушения на съзнанието, а в някои случаи дори халюцинации. Общият резултат е психическа нестабилност, от която идва и израза „Луд като шапкар“ (“Mad as a hatter”).
Употребата на живак в производството на шапки е забранена едва през Втората световна война.
Страда ли от живачно натравяне Шапкаря от романа на Луис Карол
Истината е, че в романа никъде няма препратка към болестта на лудия шапкар, въпреки, че някои статии със съмнителни източници твърдят, че именно това е причината за налудничавостта на персонажа.
Съществуват и спекулации, че персонажът е бил измислен и разработен, докато самият Луис Карол е бил под влиянието на живачни пари, но няма доказателства за това. Възможно е все пак Луис Карол да се е вдъхновил от синдрома, който по онова време е бил наистина широко разпространен.
Въпреки, че в книгата липсват доказателства за това, самият Джони Деп, изиграл ролята на Лудия Шапкар във екранизацията на Тим Бъртън от 2010, използва симптомите на болестта като вдъхновение за костюма си.
Оранжевата коса на филмовия образ на Шапкаря не е случайна. Под влиянието на живачните пари, заешката козина и косата на шапкарите ставала оранжеви.
Живачният нитрат се е използвал, за да се отдели козината от кожата, използвана за направата на шапки, по време на което самата козина също добивала оранжеви оттенъци. В днешно време за този процес се използва водороден пероксид, което забавя процеса, но го прави значително по-безопасен.
Кожата на шапкарите също се е повлиявала негативно, като силно е побледнявала, докато не започнела да добива синкави оттенъци, което се вижда в грима, който Джони Деп носи във филма.
