Помните ли времената, когато влизахме в профилите си в социалните мрежи само от настолен компютър? Всички завиждахме на онова дете от квартала, на което родителите първи са се светнали за полубългарското произведение и са си взели едно за хола.
Забравете за завистта, защото отдавна не живеем там. Хората сякаш бързичко забравиха откъде са тръгнали и в днешно време дават мило и драго за това да имат покритие навсякъде, където са. Целта?
Къде сме в момента
Естествено, става въпрос за посещаване на социалните мрежи и безпроблемното ни позволение, което даваме, те да ни погълнат. Не ви ли хваща неконтролируем страх, когато видите десетина деца, които си пишат докато са едно до друго на площадката?
Не знам за вас, но мен ме побиват тръпки, защото скоро усещам как масовият потребител ще може да си направи своя собствена холограма, която ще има различен набор функции спрямо цената. Ще можем да я възпитаваме, да я учим на основните си навици, да правим настройки по нея, да я експлоатираме, да ѝ дадем тотален достъп до живота си и личните ни данни… извинявайте, какво?!
Дано не се окажа прав, но споменах „лични данни“. С този израз стигаме до есенцията на този текст, а именно какво не знаем за мястото, на което сме всеки ден?
Кратка равносметка
Да речем, че „Фейсбук“ е място, на което един работещ на пълен работен ден човек, прекарва средно между 3-5 часа от деня си. Приемаме, че този човек спи 6-7 часа, а през останалото време работи и няма време да обсъжда клюки, да пуска постове и да пише коментари безцелно.
За съжаление, денонощието все още е само 24 часа. Простата сметка сочи, че от 24 като извадим сборът от 4 часа за социални медии, 6 часа сън и десетина часа заетост (работа, ядене и реален социален контакт), то на човек му остават свободни само 4 часа своеобразна свобода.
Сега, защо казвам „своеобразна“? Защото през това време човек бива подслушван и от него се извлича информация за това, което харесва, за онова, върху което мисли и за онова, от което се притеснява.
„Ако бяха само четири часа щеше да е добре“ – си казвате, нали. Ами да, прави сте. Добавете една двойка отпред и живейте по-наясно със света около вас.
Приятен живот! Чух ви как издишахте.
