Както се казва в началото на филм: приликата с действителни лица и събития е случайна.
Скоро излизах с една приятелка, която току-що беше получила повишение в работа. Искрено се зарадвах за нея, защото знам, колко много енергия и време влага при изпълнението на работните си задачи си. Очаквах, че като се видим ще е обзета от еуфория, но вместо това тя беше тъжна и притеснена.
Тя само чакаше да я попитам какво има за да ме обстреля с всички съмнения, които я преследваха относно това дали заслужава новата си позиция и как ще се справи с работата си.
Тревожността и растеше, а от устата и като обстрел излизаха изречения от рода на „Сигурно скоро ще разберат, че са направили грешка с повишението ми“, „Нямам достатъчно знания и умения да се справя с новата позиция“, „Не заслужавам това повишение, колежката ми работи по-усърдно, тя трябваше да го получи“.
Без дори да си поема дъх, само за няколко минути, тя сама успя да убеди себе си, че не е достойна за длъжността, която хора с много повече опит от нея са решили да ѝ предоставят.
Докато я слушах ми идваше да я хвана и да и изкрещя в лицето „А помниш ли всички онези дни, в които работи извънредно? Помниш ли безсънните нощи, които прекара в довършване на задачи за да бъде всичко перфектно. Спомни си как тестваха уменията ти, а ти всеки път им доказваше, че се справяш отлично“.
Не го направих. Вместо това реших да ѝ напиша статия. Не само за нея, а за всички нас, които влизаме в ролята на самозванеца.
Що е то синдром на самозванеца – или как сами саботираме себе си
Бях сигурна, че има научно обяснение за това как един умен, успешен, целеустремен човек сам саботира себе си със съмнения в своите лични умения и заложби. Ето го и отговорът – синдрома на самозванеца.
Той се изразява в онова чувство на съмнение, което ни човърка всеки път щом постигнем нещо. Съмнението дали сме вложили достатъчно труд, за да постигнем този успех, или просто получаваме наградата даром. Щом самозванеца започне да се съмнява в себе си, той се страхува, че ще бъде уличен от околните и обвинен, че не заслужава успеха си.
Самозванците често преписват постиженията си на „чист късмет“, „съдба“, „помощ от Вселената“. Те омаловажават пътя, който са изминали и усилията, които са вложили за постигането на своите цели. Вместо това придават значение на външни фактори, които не са под техен контрол.
Припознахте ли се в поведението на самозванеца? Не сте сами. Много известни личности признават, че страдат от синдрома на самозванеца и изпитват тревожност да не бъдат разкрити, че не са положили достатъчно усилия за успехите, които постигат.
Този синдром е характерен за амбициозни и целеустремени хора, които се стремят към кариерно развитие, но не вярват, че са достатъчно добри, за да го постигнат сами.
Какво да правим, когато се конкурираме със себе си, но винаги сме на второ място
Самозванците водят непрекъсната надпревара със себе си, в която винаги са на второ място. За тях обаче това е задоволително, защото са несигурни и не вярват, че заслужават да заемат най-високото място на подиума.
Защо обаче позволяваме първото място да бъде спечелено от страховете, тревожността и несигурността ни?
Има няколко показателни поведения, по които може да се определи дали един човек страда от синдрома на самозванеца:
- Непрекъснато се съмняваме в себе си, дори да имаме доказателства, които ни показват, че вършим „перфектна работа“;
- Перфекционизъм и високи изисквания към себе си;
- Определяте успехите си като следствие от външни фактори;
- Поставяте си прекалено високи очаквания;
- Критични и негативни към себе си и постиженията си.
Докато събирах материал за тази статия осъзнах, че и аз съм един самозванец, на когото вече му е омръзнало да се съмнява в себе си и да подценява възможностите си. Затова се поинтересувах какво трябва да се направи, за да избягаме от бремето на този синдром.
Основното, което всеки един самозванец може да направи е да промени вътрешния си диалог. Ние сме нашите мисли и когато те са негативни или изпълнени със съмнение, ние също ставаме негативни, изпълнение със съмнение хора, които не вярват в себе си. Самозванеца е в капан на собствените си токсични мисли и само той е в състояние да ги програмира в позитивна и градивна насока.
Самозванците често проявяват признаци на ниско самочувствие. Психолозите съветват да работим над самочувствието си, да отделяме време за анализирате на всеки наш успех и усилията, с които сме го постигнали.
Не се срамувайте да се похвалите и да се гордеете с успехите си. Опитайте се да видите себе си през очите на най-близките ви хора, които наистина знаят какво сте вложили в постигането на целите си.
Скъпи самозванци, приемете тази статия като един образен шамар, който да ви помогне да осъзнаете, че вие заслужавате да бъдете там където сте заради вас, вашите умения, талант, интелигентност и воля.
