Доказателствата изглеждат смазващи. Тайните служби на Холандия, Великобритания и Швейцария назовават имената, а отчасти дори и чиновете на онези руски агенти, които стоят зад кибератаките в последно време.
Американци, канадци, датчани и австралийци също се оплакват от нападения на руски хакери. Макар вълната от оплаквания срещу Москва да изглежда почти организирана, никой вече не се съмнява, че непрекъснатите атаки срещу западни институции, партии, фирми или спортни клубове са дело предимно на руски агенти.
Москва, разбира се, отрича, но го прави някак механично, с досада, а често и с твърде голяма доза цинизъм.
Западът отговори със списък с контрамерки
Западът отговаря с контрамерки и смята да инвестира повече пари във вече започналата кибервойна. Мнозина обаче се питат какво се крие зад тази необичайна агресивност на Кремъл?
Какво всъщност цели Москва? Защото спиралата от санкции и контрасанкции не води доникъде.
В крайна сметка от това губят и двете страни. Започващият след няколко дни Петербургски диалог, който събира представители на гражданските общества от двете страни, започва да се обезсмисля на фона на увеличаващите се напрежения между Изтока и Запада.
А и за какво да разговарят те помежду си, след като липсва принципната политическа воля за добро съвместно съжителство?
Западът продължава да умува какво се крие зад грубите действия на руснаците. Едно нещо се набива особено на очи – последните атаки бяха дело предимно на военното разузнаване (ГРУ).
Прави впечатление и друго - колко дилетантски действат руските шпиони, оставяйки след себе си толкова много следи, че да бъдат разкривани още на местопрестъплението. Москва остава глуха за протестите на Запада, което силно напомня за времето на Студената война.
Но дори и по онова време винаги е съществувал остатък от доверие към другата страна. Това доверие днес е ерозирало изцяло.
Кога започна всичко това
Трудно е да се каже кога точно започна този процес. През 2007 година президентът Путин за първи път обвини американците и Запада, че създават еднополюсен свят, за да не се съобразяват с интересите на Русия.
Малко по-късно започна войната в Грузия. Всички опити да се сложи ново начало в отношенията с Москва се провалиха.
Обявеното от Доналд Тръмп намерение да подобри отношенията с Москва се проваля поради съпротивата на американския Конгрес. Междувременно политиците от двете страни говорят повече едни срещу други, отколкото едни с други.