Със забавяне от повече от 10 години България започна да диверсифицира газовите потоци, учейки се по трудния начин защо не трябва да зависим от един източник на природен газ - в месеците, след като "Газпром" спря доставките на газ, стана ясно, че забавянето на интерконектора IGB, например, коства милиони на страната ни.
Освен новата връзка с Гърция, България планира и още интерконектори със съседни страни като част от концепцията за превръщане на страната в газов хъб за Балканите. Така през 2012 г. тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма възлага прочуване за трасе на нов интерконектор със Сърбия.
Ситуацията от гледна точка на Брюксел
Малко след това в Брюксел тогавашните премиери на двете страни Бойко Борисов и Ивица Дачич подписаха меморандум за проекта.
На това събитие Борисов предупреди за опасността за провала на проекта "Набуко", което се оказа реалност и от него се роди Трансадриатическия газопровод (TAP), до който България има връзка чрез IGB.
През 2013 г. IBS получи статут на проект от национално значение от властите в България. Реалният тласък на тези проекти обаче даде терминалът за втечнен газ край Александруполис, в който "Булгартрансгаз" има участие от 20%.
отогава плановете за диверсификация предвиждаха само газа от Азербайджан, който в момента се използва само за вътрешни нужди заради атрактивната му цена, както и промяната на входната точка на руския природен газ – през Турция.
Ще има ли страната ни собствен терминал за втечнен газ
България не може да изгради собствен терминал за втечнен газ заради ограниченията за преминаване на танкерите през Босфора. Затова и в момента разчита на капацитета на гръцкия терминал на о. Ревитуса, както и на съоръженията на Botas в Турция, за да осигури собствените си доставки на втечнен газ.
Но с въвеждане в експлоатация на терминала край Александруполис, което се очаква да е през 2024, България ще има невероятна възможност да внася до 1 млрд. куб. метра газ на годишна база.
Общият капацитет на това съоръжение е 5,5 млрд. куб. метра годишно.
Заедно с 10-годишния договор за достъп до терминалите за втечнен газ на Турция, подписан наскоро, България отново може да бъде фактор на газовата карта на Централна Европа с възможността да транзитира втечнен газ, включително и за Украйна по трасето, по което допреди години получавахме газ от Русия.
Реализацията на връзката със Сърбия беше обявена като проект от общоевропейско значение през 2017 г. и за важността ѝ свидетелства фактът, че остана в списъка след последното преразглеждане на проектите в края на 2021 г. Тогава ЕК съобщи, че повече няма да признава газовите проекти за важни за общността.
