- „Здравей, къде си?“
- „Вкъщи, а ти?“
- „И аз. Да се поразходим?“
Seen by everyone
Както би казал генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, шеф на ВМА и Оперативния щаб: „Да не излиза!“.
Да, така щеше да каже, но щеше да е приятно да знаем, че само той ни вижда локацията и кореспонденциите.
След успешното гласуване за поправки в Закона за извънредното съобщение, като че ли така жадуваната прозрачност в България, вече е доста… прозрачна.
След гласуването, законът бе приет така, че някак си личното пространство на хората рязко се превърна в публично такова.
„Къде е млякото?“
В тази ситуация емблематичният въпрос би и стоял така: „Къде са ни правата?“. Внимателно прочитане на закона показва, че разпоредбите в точките, намиращи се в него, поставят нещата така, че от вчера никой не е застрахован.
Същността на проблема е, че властите получават шанса непрекъснато да следят и контролират интернет трафика ни.
Това се отнася за мобилните разговори и Интернет контактите ни. Причината – проследяването на онези граждани, които са под домашна карантина.
Истината е, че граници на исканията за справки от мобилните оператори няма. Контролните органи биха могли да изискат справка буквално от всеки и това да не може да бъде отказано.
Интернет доставчиците трябва покорно да предоставят информация за това кой къде ходи и с кого общува.
И всичко заради единия грип?
Реално, не заради грипа. Коронавирусът е косвена причина всичко това да е реалност. Конфликтът се създава заради закона, приет наскоро от правителството.
В него се дават по-големи правомощия на Министерството на здравеопазването, както и на службите за сигурност.
Във времената, в които не сме в извънредно положение, действителността не би изглеждала по този начин.
Никой не би имал правото да вижда с кого говорите, какви сайтове посещавате и с кого си разменяте текстови съобщения.
В Закона за електронните съобщения от скоро вече е разписано, че мобилните оператори са длъжни да запазват данните ни за Интернет трафик до половин година на онези, които са отказали да спазят принудителното изпълнение на изолацията.
Изводът е, че без почти никакви пречки, полицията би могла да изисква и да получи незабавен достъп до мобилните устройства на българите.
Съобщение до „филмарите“
Сега, за всички „диви и неопитомени“ момиченца, които подозират приятелите си в изневяра.
Да, най-вероятно са ви изменили, но това, че баща ви работи в КАТ, няма да ви помогне да разкриете похотливеца.
За всички квартални „Ескобарци“ с ботаника в джоба, бизнесът, който движите в махалата е опасен и крие много капани не само във времена на криза.
При нормални обстоятелства, вие и хората около вас сте в еднакъв размер на опасност. Бъдете умни и се пазете!
