Темата за промяната на националния празник не е никак нова. Тя витае в пространството от няколко години, а първоначалното предложение за промяна на датата на националния празник от 3 март на 24 май дойде през 2022 година от ГЕРБ.
Спорът отново придоби мащаб след като преди няколко седмици се обсъждаха 4 законопроекта в Кодекса на труда, които засягат почивните дни и официалните празници.
Заключението е, че нещата не опират до националния ни празник като ден, в който да почетем важно историческо събитие определило ни като нация, а до поредния почивен ден.
Размяна на уроци по история
От малки ни учат и възпитават в нас уважение и признание към делото на светите братя Кирил и Методий. Те дават началото на създаването на писменост предназначена за славянските народи, а техните ученици продължават делото им и създават кирилицата, с която днес си служат не малко славянски държави, а и не само. Разпространението на кирилицата достига чак до Монголия.
Благодарение на делото на светите братя и техните ученици, ние можем да се определим като държава, която е допринесла за развитието на славянската култура. Малко държави могат да се похвалят с това, което прави кирилицата едно от нещата, с които българският народ се гордее най-много.
Поради тази причина именно 24 май е предложената дата, с която да се замени досегашния национален празник 3 май. Действително датата 24 май обединява народа, без да чества събития, които са изцапани с кръв от военни действия. Друг е фактът, че Денят на българската писменост и славянската култура се чества от още няколко държави, сред които Русия, Чехия, Северна Македония и други славянски страни.
Основният довод за промяната на националния празник е свързан с обвързването на датата 3 март с Руско-турската освободителна война (1877-1878) и подписването на Санстефанския договор, който създава условията за възстановяване на Българската държавност.
На този ден не само Освобождението на България, но и участието и приноса на „Дядо Иван“ (разговорена аналогия за Русия през 19 век). Темата за отдаването на почит и честването на освободителна война, в която основна роля играе чужда държава, не се харесва на много българи. Протестът срещу 3 март като дата на националния ни празник се засили след започването на войната в Украйна.
Според Уикипедия „През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни.“
Разпространението на кирилицата стига до Русия през средновековието. Славянската азбука се превръща в един от стълбовете на руската култура, който се уважава и почита от руските граждани. Това ни навежда на мисълта, че дори и 24 май да стане национален празник на страната ни, той отново може да е обвързван с Русия или друга държава по някакъв начин.
Още след 10 ноември 1989 година започват някои спорове относно датата на националния празник. Още тогава някои депутати, историци, общественици и културни дейци заемат позицията, че 3 март е дата, която „насажда национален комплекс за малоценност и разединение“.
Вижда ли му се краят
Това вероятно ще се превърне в една от онези обществени теми, за която всеки има собствено мнение. Спорът за националния празник е толкова деликатен въпрос от онези, които можем пламенно да обсъждаме след няколко чашки.
Защо обаче именно 24 май се спряга като нова дата за националния ни празник? Защо забравяме дати като 6 септември и 22 септември, на които честваме постигането на две изключително важни събития за нацията – Съединението и Независимостта. Две събития, които сме постигнали абсолютно сами въпреки че не получаваме подкрепа от Великите сили. Събития, които след това е трябвало да защитим с цената на няколко войни.
Вероятно всеки има своя истина, гледна точка, размишление. Всеки подкрепя или не определени възгледи и ги защитава излагайки исторически факти.
Истината е, че историята е само една и тя няма да се промени, без значение дали националният ни празник е на 24 май или на 3 март.
Въпросът е остана ли достатъчно енергия на народа да гледа в бъдещето, ако винаги се съсредоточава върху миналото. Въпросът е не е ли това поредната тема, с която управляващите искат да ни замажат очите, да създадат хаос и разделение в народа. Въпросът е какво се случва под масата, докато ние пламенно защитаваме тезите си в подкрепа на определена дата, която дори не почитаме истински.
