Напоследък кадри с красиви полярния сияния бяха заснети в много райони в северното полукълбо, включително и в България. Последната впечатляваща гледка наскоро проблесна над Обединеното кралство, след силна слънчева буря.

Сиянието е озарило небето в оранжев цвят, който е много рядко срещан и даже се смята, че е почти невъзможно да се постигне. Гледката е била забелязана и документирана от фотографа Грим Уипс над Абърдийншир в Шотландия.

Полярните сияния са се получили в резултат на малка геометрична буря, която се е получила заради смущение в магнитното поле на Земята или от магнитосфера, коятое била предизвикана от бързо движещ се облак от немагнетизирана плазма. Това явление още е известно и като изхвърляне на коронална маса (CEM).

Полярните сияния се появяват като резултат от високоенергийни частици от CEM или слънчев вятър заобиколят магнитосферата и прегорят газовите молекули в горната атмосфера. Тези молекули са заредени с енергия, която се освобождава под формата на светлина.

Цветът на освободената светлина зависи от това кой елемент се възбужда и къде точно се случва това в небето. Най-често цвета на полярните сияния е червен или зелен. Това се дължи на излъчената светлина от кислородни молекули на различна надморска височина.

Полярните сияния с червен цвят се произвеждат на по-голяма височина от тези със зелен цвят. Според теорията за образуване на цветовете на полярните сияния, кислородните и азотните молекули биха могли да излъчат бледи оранжеви дължини на вълните при определени условия.

Дори и това да се случи, оранжевият цвят остава затрупан от зелени и червени сияния, което прави практически невъзможно оранжевите сияния да бъдат видени.

2024 година може да е годината на най-красивите полярни сияния

Според експерти следващата година може да ни донесе най-красивите полярния сияния от 20 години насам. Освен в обичайните региони, небето на други места, на които не е типично да се наблюдават северни сияния също ще бъде озарено в зелени и червени нюанси.

Причината за този феномен е достигане на пика на слънцето на своя 11 годишен цикъл, през който слънчевата активност ще бъде най-висока. Последният слънчев максимум беше през 2014 година и беше най-слабият от един вик насам.

Най-добре северното сияние може да се наблюдава от райони около северния магнитен полюс, който се нарича аврорален овал или аврорална зона. Този регион се измества в зависимост от силата на слънчевия вятър. Той представлява поток зареден от частици от слънчевата атмосфера, който може да бъде подсилен от бури.

Очаква се по време на слънчевия вятър авроралната зона да расте или да променя своя обхват и местоположение.