Вероятно сте чували в последно време да се говори за ChatGPT, а някои от вас може би дори са го използвали. Въпреки, че темата за изкуствения интелект не е никак нова, в последно време към нея избухна огромен интерес и тя се коментира ежедневно, дори ежечасно, в медиите.

Базираните на AI (Artificial Intelligence) чат-ботове, са отдавна познати и имат широка употреба в сферата на бизнеса, социалните мрежи и дори медицината. С тяхна помощ платформи като Facebook, Viber, Whatsapp и много други, могат лесно да „комуникират“ с потребителите като им предоставят поле за диалог, в което роботът отговаря на техни въпроси.

По какво се различава от тях обаче новият ChatGPT, представен на 30 ноември 2022 от платформата OpenAI, от досега познатите ни чат ботове?

Защо е цялата еуфория и паника покрай ChatGPT

Алгоритъмът GPT-3 (Generative Pre-Trained Transformer) може да пише текстове така, сякаш е съвсем реален човек и да се проявява като учен, журналист, поет и дори програмист.

Неговата способност да генерира съдържание с логическа последователност, което звучи естествено, надминава в пъти възможностите на досега познатите алгоритми.

GPT-3 е разработен през 2021 година от OpenAI. Това е компания, създадена през 2015 година от Илън Мъск, Сам Олтман и други инвеститори. Целта и е да разработва нови AI алгоритми, но и да направи употребата на изкуствен интелект достъпна за всеки, а не само за големите компании.

Едва в края на 2022 платформата представя ChatGPT – чат бот, който работи на базата на алгоритъма GPT-3. Ботът е достъпен за всеки, като единственото, което се иска от вас, е да се регистрирате в платформата на OpenAI.

За по-малко от седмица след като е пуснат, роботът събира няколко милиона потребители. Самият Джордън Питърсън остава смаян от способността му за секунди да генерира съдържание, което е граматически правилно и същевременно съдържа достоверна информация и смисъл.

При това положение, огромното вълнение и тревога, които събуди този чат бот, е напълно оправдани.

Как точно функционира GPT-3

Generative Pre-trained Transformer представлява езиков модел, който функционира като невронна мрежа, която работи посредством техниката “deep learning” – дълбоко машинно самообучение.

Главната му цел е да произвежда текстово съдържание, което не би могло да бъде различено от органичен текст, написан от човешка ръка.

Всяка една връзка в невронната мрежа служи, за да анализира различен параметър на текст, който бива подаден на машината по време на нейното обучение. Едновременно се анализира синтаксисът, информацията за контекста, словореда, общия смисъл на текста, както и всяка една характеристика на речта.

След като бива обучен по този начин, алгоритъмът създава текст върху една-две въведени фрази, като предсказва коя е най-подходящата следваща дума в изречението на базата на вероятностите. Всички невронни връзки работят заедно, за да бъде създадено съдържание с последователна структура и издържан смисъл.

По време на разработката му, GPT-3 е захранен с база данни и голямо количество текстове, които той анализира, за да определи каква е честотата на споменаваните думи в изречения и фрази.

По този начин роботът научава каква е смисловата взаимовръзка между думите, за да може да създаде текст с логическа последователност, която е много по-издържана, в сравнение с предишни създавани езикови модели.

Достъпът до текстовете, които са били използвани при обучението на робота, не е публичен, но се предполага, че те обхващат стотици милиарди думи.

На какво се дължи успехът на този езиков модел

Принципът на действие на GPT-3 е толкова ефективен, тъй като той съдържа 175 милиарда параметъра, които играят роля в неговото самообучение. Колкото повече параметри има алгоритъмът, толкова повече данни са необходими за неговото обучение, но и резултатите са много по-впечатляващи.

В следствие на дълбокото машинно учене в днешно време алгоритъмът може да разпознава огромно количество думи, както и конкретния контекст на тяхната употреба. Това е предпоставка текстовете, създавани от него, да звучат изключително естествено.

Алгоритъмът вече е бил използван за автоматичното написване на научни и новинарски статии, блог статии и дори художествена литература в стила на определен добре познат автор. Освен това той е способен дори да създава код за компютърни програми и да репликира уебсайтове.

Този факт неслучайно поставя много въпроси относно бъдещото развитие на бизнеса и информационните технологии. Поставена е под въпрос и необходимостта от определени професии, при които писането е основна дейност.

Завръщане до самото начало на чат ботовете

Докато се стигне до разработването на толкова сериозен алгоритъм за изкуствен интелект е изминат дълъг път. Началото му е чак през далечната 1966 година със създаването на чат-бота ELIZA в Масачузетския Технологичен институт от Йозеф Вайненбаум.

Интересното тогава е, че хората започват да споделят и най-съкровените си мисли и терзания с робота, възприемайки го като нещо подобно на психотерапевт.

Този алгоритъм поставя основите на чат ботовете, върху които стъпват бъдещи разработчици на изкуствен интелект. В последвалите години се създава Dr.Sbaitso (1992), чиято конкретна цел е да имитира психотерапевт.

Истински напредък в технологията на изкуствения интелект се постига при създаването на A.L.I.C.E. (Artificial Linguistic Internet Computer Entity) през 1995-та година. Благодарение на езиковия модел, посредством който работи, този чат-бот звучи много по-естествено, когато потребителите комуникират с него.

Развитието на чат ботовете през 21 век се развива главоломно, водено от създаването на добре познатите ни виртуални асистенти като Siri, Google Assistant, Alexa и Cortana.

Ето и едно кратко обобщение на развитието на AI базираните чат-ботове:

  • 1966 – ELIZA;
  • 1972 – PARRY – Имитира ELIZA;
  • 1988 – Jabberwacky;
  • 1992 – Dr.Sbaitso;
  • 1995 – A.L.I.C.E.

Следва изкуствения интелект, създаден през 21 век:

  • 2001 – Smarterchild;
  • 2006 – WATSON;
  • 2010 – Siri;
  • 2012 – Google Assistant;
  • 2014 – Alexa, Cortana;
  • 2022 – ChatGPT.

Други представители на изкуствения интелект също са били създавани между посочените години, но решихме да се ограничим до най-популярните от тях.

Как се стига до Generative Pre-Trained Transformer 3

За пръв път се говори за генеративен предварително обучен трансформатор (GPT) през 2018 година. Именно през тази година е въведен GPT-1, който показва, че езиковите модели могат да бъдат предварително обучени. На този етап роботът се използва от различни платформи и мрежи единствено, за да отговаря на потребителски въпроси в поле за чат.

През 2019 бива създаден GPT-2, който съдържа много повече параметри от първия модел и е способен на базата на едно изречение да създаде текст. Въпреки, че логическата последователност на съдържанието е впечатляваща, все пак текстът рядко наподобява текст, написан от човек.

Ето защо истинският напредък настъпва бързи темпове с появата и развитието на GPT-3 през май 2020 година. При него понякога е невъзможно създаденото текстово съдържание да бъде различено от ограничен текст.

Със своите 175 милиарда параметъра, той може да възприеме такова голямо количество информация, че цялата англоезична Уикипедия заема само 0.6% от нея.

Невронната мрежа и при трите модела се основава върху архитектурата Transformer, създадена от Google през 2017 година. Тази архитектура позволява на робота да анализира текстово съдържание и да генерира такова, като запазва максимално естественото му звучене, логическата последователност и смисъл, характерни за текст, написан от човек. 

Единствено при третия модел обаче е постигната целта за естествено звучащ текст, тъй като са въведени достатъчно количество параметри в алгоритъма, посредством които той да се обучава.

Какви са положителните страни на GPT-3 и AI-базираните чат ботове

Всеки технологичен напредък е воден от това да улесни по някакъв начин човешкия живот или да направи възможно постигането на определена цел, която допреди това е била непостижима. Поради тази причина развитието на чат ботове до създаването на ChatGPT е свързано с множество ползи.

Едно от най-големите предимства на този чат бот е, че когато работите с него, можете да настройвате това до каква степен искате да прояви „креативност“.

По този начин текстът няма да бъде толкова стандартизиран, колкото оригинален, но когато поискате твърде висока креативност рискувате да изгубите логическата свързаност на съдържанието.

Досега алгоритъмът е бил използван за:

  • Създаване на програми от големи компании;
  • Писане на журналистически статии;
  • Писане на текстове с рекламна цел;
  • Автоматизирани чат разговори;
  • Писане на художествена литература ;
  • Създаване на Excel таблици;
  • Клониране на уебсайт;
  • SEO оптимизация;
  • Създаване на тестове с въпроси от различно естество;
  • Писане на мотивационни писма;
  • Множество други.

Алгоритъмът се отличава с изключителна вариативност. Потребителите откриват все по-любопитни начини да го използват за създаването на текстово и друг тип съдържание, което изпълнява най-различни цели.

Роботът може да се използва дори при SEO оптимизация и дигитален маркетинг, но все още не е ясно какви биха били последствията от това в дългосрочен план.

Той може изключително да улесни работата в най-различни сфери от индустрията, като например на софтуерните компании. На този етап приложенията му изглеждат на практика неизброими.

Има ли реална заплаха от развитието на изкуствения интелект

Въпреки, че алгоритъмът е способен да създава текст дори с емоционално съдържание, но и логическа последователност той все още има много пропуски. Все пак той демонстрира главоломен напредък в развитието на AI (изкуствен интелект), който поставя редица въпроси.

След като ChatGPT е способен да създава текстове на нивото на научни трудове, както и журналистически статии, съществува сериозно притеснение, че необходимостта от много професии ще отпадне.

В миналото притеснението от изкуствения интелект касаеше професии, при които се извършва механична работа, но днес то се разпростира дори върху интелектуалния труд.

Фактът, че алгоритъмът е бил използван и за успешното писане на научни статии би могло да доведе до необходимостта от създаване на нови критерии за оценяване на стойността на академичната работа.

Пораждат се и притеснения от това, че алгоритъмът може да бъде използван за създаване на голямо количество фалшиви новини, които биха могли да бъдат използвани за манипулация на социалните мрежи.

Тъй като роботът няма способността да разсъждава, той няма как да отличи фалшиви от истински новини, или да заеме морална позиция. Поради тази причина е лесно да бъде използван с неетични цели, което е една от тъмните страни на този алгоритъм.

Съществува и проблемът с образованието – как ще бъде прилаган контрол върху работата на учениците, след като ChatGPT е способен да пише есета и всякакви други типове текст? Поради тази причина в момента употребата на робота е забранена за учениците в училищата в Ню Йорк.

Способността на робота да създава код за компютърни програми поставя въпроси и по отношение на бъдещето на IT индустрията.

Какво предстои

В момента OpenAI разработва следващия модел на Generative Pre-trained Transformer – GPT-4. Microsoft обмисля инвестиция от 10 милиарда долара в платформата, след като досега са инвестирали поне милиард.

Очаква се новият алгоритъм да бъде много по-мощен и ефективен от настоящия модел, поради много причини, сред които са допълнителните параметри, които ще позволяват по-фина работа на невронната мрежа.

Това може да означава и много по-големи ползи, но също така и поставя още повече въпроси, чиито отговор на този етап трудно може да бъде намерен.