Как една неприемлива идея се превръща в такава, в която обществото се припознава.
Малко хора са запознати с идеите, които са описани от така наречения “Прозорец на Овертон”. Въпреки това, ние всички изпитваме влиянието им в съвременното общество. Тази технология, която за първи път е представена от Джоузеф Овертон, е позната още като един от най-ефективните начини за манипулация.
В случая говорим за един дълъг процес по легализиране на една на пръв поглед абсурдна идея в общоприета норма, в която голяма част от обществото започва да припознава своите ценности.
Примерите, които Овертон посочва, за да защити своята теза, са безспорно доказателство как все повече до скоро неприемливи идеи започват да се приемат за нормални от обществото.
Тази технология за манипулация включва няколко етапа, които представят въпросната неприемлива теза в нова светлина, докато не се постигне желаният ефект. В повечето случаи това е въвеждането на изменения в закона, които оправдават неморални или неетични действия.
Прозореца на възможностите - пътя на една абсурдна идея до законна норма
Системата на прозореца на Овертон се фокусира върху наличието на така наречения “прозорец на възможностите”. Това понятие обединява процеса по обсъждане на една неприемлива тема в обществото до напълното ѝ приемане като част от обществените норми.
Тази система се фокусира върху влизането на една идея в “прозореца”. Тогава тя започва да се обсъжда и да се пропагандира. Това води до по-голяма възможност тя да излезе от другата страна на прозореца и да започне да съзрява като приемлива.
В прозореца на възможностите попадат много радикални на пръв поглед идеи. Всяка спорна тема, която вълнува нашето общество днес, е преминала през прозореца на Овертон.
За да представи най-нагледно как действа тази система, психологът дава пример с канибализма. Практикуването на човекоядство е немислимо за съвременното общество, в което живеем, за това този пример е много уместен.
Едва ли има цивилизован човек, който приема тази идея за нормална. Ето защо според прозореца на Овертон тя се намира в стадий “немислима”. Първата стъпка в превръщането на една такава идея в общоприемлива норма е изместването ѝ от немислима към радикална.
Първи етап - немислимото започва да си прокрадва път
Използването на довода за свободата на словото е най-добрият механизъм, с който една абсурдна тема да се превърне в обсъждана.
Дори през призмата на радикалността, когато канибализмът започне да бъде обсъждан, това лека по-лека се възприема като нещо по-нормално от колкото е било преди.
Втората стъпка е придвижването от радикалното към възможното
Най-доброто оръжие, което се използва на този етап е науката. За учените няма теми табу. Тяхната компетенция изисква да са обективни в мнението си и да могат да дават доводи за всякакви теми, без значение дали те са морални или не.
Канибализмът, който някои племена са практикували, е изучван от науката, за това има и много научни източници, които могат да се цитират, когато този въпрос започне да се обсъжда.
Един инструмент на манипулация играе много ключова роля през този етап. Замяната на определението канибализъм с друга дума, която се възприема по по-добър начин от обществото има важно значение е този етап.
Определението канибализъм се свързва с негативни емоции в хората. Ако обаче тази дума бъде заменена с друга, която до този момент не се е използвал в контекста на неморално действие, то неприемливата идея ще звучи по-позитивно.
В своето обяснение на технологията Овертон дава ново название на канибализма - антропофилия. За да се подсили ефекта на новия термин той трябва да бъде подкрепен с исторически или измислен прецедент, който показва, че дадената идея не е толкова абсурдна и може да бъде узаконена.
Третият етап е придвижване на идеята от “възможно” към “разумно”
През този етап се наблюдава сблъсъкът между поддръжниците на канибализма и враговете. Главният конфликт е между даването на научни доказателства за това, че канибализмът е заложен генетично в природата на човека и все още здраво мислещите хора, които отричат тези твърдения.
През този етап се намират всякакви абсурдни оправдания, които се използват с цел убеждаване на противниците на идеята в нейната истинност. Голяма роля за разпространението на тези твърдения играя медиите. Те активно отразяват всяко противопоставяне и несъзнателно разпространяват идеята за канибализма до обществото.
“Щом нещо е толкова активно отразявано в медиите няма как да е абсурдно”. Немалко хора биха си помислили това. Ето как с помощта на четвъртата власт идеята за канибализма започва да се възприема като разумна.
Четвърта стъпка - идеята започва да звучи по-добре в главите на хората
През този етап най-силно оръжие на защитниците на идеята за канибализма са доказателствата, че през човешката история е имало периоди, в които хората са се изяждали едни други.
По този начин от разумна идеята бавно се трансформира в популярна. Канибализмът, извинете, антропофилията малко по малко си извоюва място във водещите новини и става все по-актуална тема за обсъждане в предавания за обществени теми.
Канибализъм, така де антропофилия, вдъхновява сюжети за филми, текстове на песни и достига възхвала от всякакъв вид изкуство.
Започват спекулациите, че много хора с висок статут в обществото всъщност са антропофили и е време да спрат да се срамуват от това.
Пета стъпка - силата на масата
Какво се случва след като популярността на една идея започне да залязва, защото много хора са започнали да я споделят? Тя вече се приема за част от нормалните теми и не звучи толкова страшно, колкото в началото.
Последващите стъпки, след като една идея започне да се приема за нормална от все по-голям процент от обществото, включват оформянето на тази идея като закон. В подкрепа на тези действия започва публикуването на проучвания, събирането на подписи, организирането на протести за и против изготвянето на закон.
При последния пети етап, през който минава идеята дори и най-заклетите ѝ противници нямат сили да отстояват мнението си. Съпротивата срещу канибализма намалява и дори последните разумни хора са сломени под натиска на масата.
Резултатът е приемането на закони и промяната на човешкото поведение. В случая на примера с канибализма той се легализира и дори не остава далеч от най-уязвимите групи като децата. Петият етап завършва с наличие на “новото нормално”.
Можем ли да избегнем този вид манипулация
Сами може да се убедите, че тази техника за манипулация е много опасна. Чрез нея е възможно да се нормализират на пръв поглед неморални и неетични поведения и да се стигне до разклащане на хуманните ценности в обществото.
За това е важно да се замислим дали има начин да избегнем влиянието на прозореца на Овертон или поне да го разпознаваме в зародиш.
Манипулационните техники, които са познати имат за цел да задоволят някои от нашите по-висши потребности. За това и най-честите механизми, които манипулаторите използват са внушението, че ако споделяме дадено мнение ние ще принадлежим към група и ще спечелим уважението на много хора.
Наличието на авторитети в обществото и изграждането на наши лични такива може да ни помогне да отсеем кои действия са манипулативни. Индивидуалното мнение и морал са основно оръжие срещу подобни техники за манипулация.
Каква е всъщност целта на Прозореца на Овертон
Целта на тази техника е да замени индивидуалните ценности на всеки човек с неморални вярвания, чрез които обществото може бъде управлявано по-лесно.
По този начин се загърбва не само човешкото мнение за това какво е етично и какво не, но и се създава по-голяма толерантност бъдещи радикални идеи да се превърнат в закони и обществени норми.
