Снощи гледах "Шоуто на Слави" и там видях неизлъчвани кадри от великия Джоко Росич. Той разказа една притча, която ме вдъхнови да я предам тук.
Патриот - По мотиви от Джоко Росич
Децата стояха в класната стая в очакване на следващия час, в който щяха да учат за великите дела на своите деди. Вятърът блъскаше на пориви прозорците и все се опитваше да влезе като неканен гост в студената януарска утрин.
Снега бе покрил всичко наоколо, разполагайки ледената си пелерина върху сгушените комини на града, а подхванати от порива дългите димни титани, родени в огъня на домашните печки се размиваха в мрачносивото небе.
Печката в ъгъла на стаята бумкаше агресивно, а дървата вътре блажено припукваха едно след друго. Зимата беше люта. В този район на страната винаги беше така. Нямаше планини, които да спират студените северни фронтове, тръгнали на своя ежегоден кръстоносен поход.
Учителката влезе в стаята и малчуганите допреди малко ангажирани със задявания и шеги станаха малко по-сериозни и се върнаха по чиновете си в невинно очакване. Госпожата седна на стола и погледна към децата:
- Деца! Искам да се наредите по прозорците и да погледнете навън на двора.
Децата, без да чакат втора покана се втурнаха към трите големи прозореца, които бяха разположени на срещуположната на печката стена. След като почти се бяха наредили, Госпожата отново се обърна към тях:
- Какво виждате навън деца?
Децата отново с характерния си детски ентусиазъм започнаха да изреждат един през друг ту сняг, ту висулки, ту преспи. Учителката осъзнала, че не дала достатъчно насоки ги ориентира:
- Надолу гледайте. До земята какво виждате?
Тогава някой каза:
- Има само 5-6 врабчета кацнали на земята, госпожо. Няма друго.
Учителката се приближи към прозорците, които децата бяха окупирали и след като ги окуражи да заемат обратно местата си по чиновете добави:
- Добре ги вижте и запомнете тези врабчета деца. Има едни птици. Те идват тук напролет. Когато всичко е зелено, когато цветята се появяват и когато овошките цъфтят. Напролет те идват у нас, за да гнездят, да се хранят и да се размножават. Когато дойде зимата те бързо, бързо напускат нашите студени равнини, за да избягат на топло. А тези врабчета. Тези врабчета стоят винаги тук. Те тук са родени и тук ще умрат. Те са посинели от студ, но тук ще останат.
