Ей, братче, това е история! След толкова години нашио цар се прибра у дома. Ей, това е да си бугарин! Ама едно нещо ма човърка, моме – човекът е чекал повече от иляда годин да са прибере, а ние тука, живите, понекога по цел ден не мо‘ем се разберем кой къде да си паркира автомобило.

Миналата събота, на 03.10 България посрещна костите на Цар Самуил. След столетия далеч от дома, старият цар се прибира в своята родина, а нашият събеседник се залепва за телевизора, слага домашните си чехли, налива си една малка и заема поза на човек, който лично е водил преговорите с Византия.

Как Ганьо посрещна костите на цар Самуил и какво му е мнението относно това историческо събитие, което ще се помни дълго – ами, останете с нас, за да разберете.

Добре си ни дошел, Царю

От ония ми ти работи, дето като ги чуеш, ти иде да си развееш трибагреника от балкона! Само че аз моя го прибрах, че миналия път съседът отгоре си изтупа килима върху него. Няма да оставим националната гордост да мухляса от прахоляк!

Туй не мо‘еш го направиш с онова, изкуственото, интелектното – то си е наше, бре, бугарско. Ей тоз ден требе да го обявят за празник, като 3-ти март. Ние през септември видехме почивни дни, ама октомври немаме – ей ти една причина да почиваш оттам нататъче.

Ама царьо не завари убаво положение у държавата, моме… Ако беше жив и беше видел онез, маскарите у Парламенто, дето по цел ден си бъркат у носо и у гащете, той щеше да се слепи сам. Опази, Боже, слепо да прогледне!

Гледам ги азе, бугарете, едни се просълзили, други са радват и махат, ама на какво махат – и те не знаят, трети се разписале у Фейсбуко, па некои даже мрънкотят, че туй не станало по-рано. Ама нали стана бре, госпожа? Недей много зна и ти.

Самуиле, не си забравен, царю! Много си те обичаме, много си обичаме символите, моме, щото те, за разлика от назе, не ламтят за заплати, не ти правят забележка и те не питат оти улицата е разбита като…Да не думам само, че ке стане цирк.

Бугаринът, девойче, е като ония, думкащите светлини у небето дето ги стрелят, по сватбите и баловете. Светва ярко, гръми силно, всички го гледат и след пет минути пак е тъмница. Днес ми крещи: „Да живее България“, другио път ми вика: „Та‘а държава за нищо не става“…Ама то и азе съм тей, честно.

То малко у тая държава днес е слънце, утре ни пере дъждо. Като ми додат едни ей таквиз събития, душата ми са стопля, честно, ама после кат видиш как ти налагат данъко „рикия“, почваш да са чудиш кой им набива у главото тия глупотевини.

Дъщерята нали ми показа снимки – те се прегръщат, те ми реват. Оти ревете, бе? Човеко си е мъртъв от сума ти време, то сега се сетило да ми реве. Що не рева, като учи за него? То туй, вашето е плачевно.

Оти не ми ревете всеки ден пред Парламенто, като измислят нови закони и бюджети, а? Ей са, то наближават изборете, пак ке се бутаме да драскаме там по нек‘ви бюлетини. Ей тогаз Самуил и Крум да са ни на помощ и Бог да пази Бугарията.

Посрещнах през телевизоро

Нема а забравим тоз момент, ееей! Пускам азе телевизоро по навик, сипал съм си, апнал съм си и мезим само. И по едно време се чува едно „ДУМ-ДУМ“ и азе залегам.

Помислих си, че идат от Русия да ни стрелят, ама то така се правело на големи събития. Само стрескат народо, ако ма питаш. Плюх в пазва, жената са прекръсти 5 пъти и па седна‘аме пред телевизията.

Жената седи, пули са, не знае от къде ѝ дошло. Па накрай плесна с ръце, запретна ръкаве и почна да ми върти едни баници със суджук вътре. Азе така обичам баничката, моме – хем да закусиш, хем да замезиш.

Ама така де, ке одим до църквата следобедо, да са помолим костите да ни пазят от зли очи, зли сили и зли политически езици. Мъртвецо ке оправи държавата, помни ми думата, моме.

Онъз, мойта, гледа ма, че са вълнувам повеч‘ от ней, па ми вика, моля ти се: „Ти да не си му роднина, бре, че тей са развълнува?“

Оти да не съм, ма? Може и да съм. Ех, Самуиле, царю честити, да знайш с ей таквиз бугари, византийци ти не требат. Навремето поне са се биели за територии. Сега се бият за паркоместа.

Тя, жената, хал-хабер си нема к‘во е да си цар. То и аз немам, де, ама ми интересно. Управляваш хазната, имаш си биячи, имаш си убава царица, ядеш на корем и твоята дума се чува.

Ей такива владетели ни требат. Никогаш нема да видим такава убава държава, каквато е била у времето оно. Ама кот такоз, моме. Вади рикията и са огледай, да ни не глобат.