Социалните мрежи ни дадоха свобода, нали? Нали точно това искахме? По-интересен е аспектът, че всеки с мнение вече е равен дори на най-добрия световен експерт. Достатъчно е просто да има определен брой малоумници, които да го следват, и той успешно може да се противопостави на всекиго.

А така се отваря кутията на Пандора, защото макар демокрацията да иска да стартираме равно в живота, тя не казва нищо за последващото разпределение на ресурса на обществото. Когато човек е прочел един факт, но врещи по-силно от академика, той ще влияе на обществото повече, отколкото най-компетентните експерти в дадена област.

Той ще говори с думите на повечето хора, защото те не са академици, а средностатистически човешки същества. Академичният изказ остава неразбран и се стига до действия, които шокират. Например преводът на „Под игото“, чиято цел беше по-лесното разбиране (между другото, точно заради сложните книги и изразни средства съм развил нивото си на изказ, никой не ми ги е превеждал сякаш съм в кварталната бакалия, а и идеята на книгите е да повдигнат интелектуалното ниво чрез сложни и абстрактни идеи. Иначе щяха да са като филмите – час и половина и си готов).

Проблемът е, че обществото оглупява прогресивно като функция на смарт технологиите. Днес децата нямат хард диск в главата, а само RAM памет, която е достатъчна, за да потърсиш в Google знание. Знание, което иначе няма да придобиеш. Това те лишава от възможността да си креативен, защото в крайна сметка креативността е да свържеш точки между стари идеи, за да създадеш нова отсечка и нова идея във взаимовръзките на ментално ниво.

Като SEO (човек, който класира сайтове на първите места в Google) мога да кажа, че буквално мога да изкривя фактологията, до която имате достъп чрез Google. Просто ще класирам това, което искам, над това, което е истината. Това създава секта на невежеството, която е готова да вилнее, за да защити „истината“, която съм им подал. В моята работа това се нарича управление на обществени нагласи и ви уверявам, че всяка сериозна партия разполага с такъв екип, за да менажира това, което хората научават за нея.

Как става това ли? Много е просто, ако си на моето ниво – просто знаеш как търсят хората заради статистическия инструментариум, който използваш, и атакуваш вектора, който те ще предпочетат, за да се информират. Различните хора се интересуват от различни неща. В маркетинга това се нарича маркетинг персона и позволява директно адресиране на послания.

Ако трябва да вдигнем още едно ниво нагоре, можем да споменем Cambridge Analytica, които бяха част от екипа на Тръмп и от екипа за Brexit и успяха да реализират изключително персонализирани послания. Това позволява да говоря на твоя (не вашия) език, да кажа нещата, които очакваш, по начина, който очакваш, и на местата, които очакваш.

Съвсем резонно мога да произвеждам експерти. Мога и да разкривам фалшиви такива. Често правя това във Facebook с българските политически палячовци. Хората там обаче не разбират, че ги „возят в рейса“ на управлението на обществените нагласи. Самото признание, че са били подведени, би създало криза на идентичността, защото ще трябва да признаят, че са глупави. Кой си признава, че е глупав днес? Правилно – никой!

Експертизата днес може да се базира на моментно възприятие, а не на опит, квалификация, знания

Достатъчно е да направиш 2-3 неща за 2-3 дни и готово. Вече си равен на министъра на образованието. Поне в очите на хората, които са управлявани.

Често давам пример с това, че мога да сменя ключови дати и години в българската история и ще ми се размине като стой та гледай. Въобще няма да разберете какво съм направил, защото, за да ме хванете, трябва да сте ми колега. Дори маркетолози от масов тип, с каквито е пълна страната, не вдяват какво се случва, защото когато се прави подобно нещо, то решава предварителни въпроси на аудиторията, за да създаде посланици на идеята – т.е. фундаменталисти, които са готови да напишат 4000 пъти едно и също нещо, без да си дават сметка, че не разбират дори 1/3 от него.

В глобален мащаб кризата на експертизата започна чрез YouTube и конспиративните теории. Макар и някои конспиративни теории да се оказаха истина, то напоследък те никнат като гъби, а все по-често срещаме като аргумент фразата: „Абе то и онова беше конспирация, ама виж сега“.

На практика това е техника от PR-a –  закачаш една добра идея, която всички харесват, (например глобалното затопляне) с никому неизвестно нещо и правиш асоциативна връзка. Няма да изкарате и 30 секунди на кръжок по дебати с подобни тези, защото това са внушения, които не почиват на обективизъм, т.е. не можете да ги репликирате, докажете, обосновете с аргументите и математически булевата истина.

Проблемът се задълбочава

Това се случва главно заради защитната реакция на хората, които се чувстват унизени от други хора. Подобно на стадо, те се събират заедно и формират фундаменталистки кръгове в социума ни. Да, досущ като Ислямска държава.

Тези хора не могат да си обяснят причинно-следствената връзка, но приемат нещо на принципа на религията. Избили са семейството ти, но ти казваш, че това е изпитание. Това е болка, а не пикливо изпитание. Ако кажеш, че е изпитание и живееш в мир със себе си, отново грешиш –  съжалявам, но живееш във фалшив свят. Няма проблем с това. Има проблем, когато започнеш да го пропагандираш в социалните мрежи. Тогава се превръщаш в секта и дуализма от типа „или си с нас, или си срещу нас“ не ти е чужд, а това развива радикални течения, които градират като влияние през времето.

Често се използват FB групи, които си променят имената, за да накарат вече облъчената аудитория да подгони новия тренд, новата конспирация, новата тайна, новото нещо, за което да „образоват“ всички, докато си мислят, че разбират много, макар едва да са изкласили прогимназията.

Масираното развитие на ефекта Дънинг-Крюгер пък дава самочувствие. Нали на това майките учат децата си – на самочувствие (жалко, че не ги учеха на достойнство вместо на фразата „на гол тумбак чифте пищови“). Тогава се оказваш в ситуация, в която спориш с магазинер, който използва калкулатор, за да сметне ресто от 2 лева, но който ти обяснява, че теорията на инвариантите (на която се позовава и Айнщайн) на Джордж Бул е някаква твоя „простотия“. Ако той знаеше, беше чел и не търсеше какъв размер гащи носи в Google, ти би имал шанс, но опитай се да научиш дете, което не може да брои, на таблицата за умножение. Именно. Загубена кауза.

Голата като пушка вяра създава усещане за общност. За жалост, това е общност на посредствени хора и макар тя да им дава фалшива сигурност, че са част от група, стадо, то просто значи, че не познават истински групите си. Опитайте се да дебатирате с тях относно някоя тема, която не е от „правата вяра“, без значение дали говорим за ваксини, политика, международни отношения, и ще бъдете заклеймен.

Там не се цени индивидът, там се цени групата, защото групата се управлява с по-малко ресурс, а менторите/модераторите на групата работят без пари, без дори да си дават сметка за това. И накрая – спомнете си с колко войници Британската империя е управлявала Индия…