Мониторът за отчитане на глобалните случаи на коронавирус на университета „Джонс Хопкинс“ ни показва, че смъртността на настоящата епидемия от COVID-19 всъщност е доста ниска.

Към момента на писане на тази статия (бел. ред. оригиналната статия е публикувана на 3 март 2020 година) по света има потвърдени 92 818 заразени, 3 195 починали и 48 201 излекували се от коронавирус.

Съвсем нормално е медиите да се фокусират върху първите две цифри, но мисля, че е важно да запомним последната.

Цифрата на възстановилите се е повече от 10 пъти по-голяма от тази на починалите. Това не трябва да кара читателите да игнорират епидемията, но е важно да се отбележи научното изследване, което показва, че смъртността на граждани под 60-годишна възраст е по-малко от 1.3%, тази при младото население е 0.2%, а средната смъртност не надвишава повече от 4%.

Присъствал съм на няколко дебата в международни медии, където учените повтарят тези важни фактори за превенция на реакции на паника от страна на населението.

Историята ни показва, че подобни епидемии имат все по-намаляваща смъртност и се сдържат сравнително бързо.

Не трябва да забравяме, че жертвите и техните семейства се молят за бърз отговор от научната общност и решение със сигурност ще бъде намерено… Макар и не във времевия диапазон, в който участниците на пазара и медиите биха искали.

Въздействието върху икономиката е съвсем различно. Има повече логика в негативната реакция на пазарите, тъй като последствията от коронавируса допринасят към една вече слаба и надута с въздух под налягане глобална икономика, която предлага слаб ръст, високи дългове и един очевидно разочароващ сезон откъм печалби, преди изобщо да добавим каквато и да е епидемия към общото уравнение.

Последиците не са никак малки. Китай затвори 21 провинции, които отговарят за приблизително 90 процента от износа и 80 процента от Брутния вътрешен продукт. Към момента на писане 13 провинции, които отговарят за около 51 процента от БВП на Китай, започнаха да възстановяват своята икономическа активност, но с много слаб темп.

PMI индексът на Китай (purchasing managers indexes) падна до най-ниското си ниво от десетилетия, дори по-ниско от цифрите през 2008 година. Производственият PMI падна до 35.7 през февруари в сравнение с 50 през същия месец на миналата година и с очаквания индекс от 46 за тази. Но може би най-важното – непроизводственият PMI се срина до най-ниската си стойност някога от 29.6 в сравнение с предишния от 54.1.

Малко са анализаторите, които са очаквали Китай да представя цифри, сочещи към рецесия, дори и в най-негативните си оценки. Китай може да отчете нулев БВП през първото тримесечие, което само по себе си показва обхвата на икономическия срив.

По-горе споменатите PMI са важни поради две причини – производството, което вече беше малко и свито в повечето водещи икономики, е вероятно да претърпи рязък спад в първото тримесечие.

Въпреки това, второто заключение е още по-притеснително. Непроизводственият сектор и секторът на услугите поддържаха глобалната икономика в плаващо състояние по отношение на печалбите и свиването на производството, и този път (секторът на) услугите ще бъдат ударени по-силно и за по-дълго време.

Защо? Защото единственото действие, което властите могат да предприемат, за да предотвратят колапс в здравните системи на своите държави, е да затворят границите, да ограничат пътуванията, да отменят масовите събирания и събития, както и да ограничат международната търговска дейност с цел да намалят скоростта на разпространение на вируса – не защото смъртността е висока, а за да избегнат масовия поток на граждани към болниците и недостигът на лекарства.

Реакцията на властите в много държави и страхът от непознатото предизвикват домино ефектът на отмяна на инвестиционните решения, както и рязък спад в международната търговия.

Като такъв, ние не можем да попадаме в неоправданата паника на глобалната здравна катастрофа или самодоволство на мисленето, както четем в някои икономически изследвания от февруари, че всичко ще бъде решено в рамките на месец и че до два месеца световният икономически ръст ще бъде подновен.

Трябва да бъдем внимателни, тъй като картата с коронавируса ще бъде използвана, както бяха използвани и картите „Брекзит“ и „търговска война“ преди това, за да бъдат разцепени съществуващите вече оптимистични оценки за глобален ръст.

Преди новините за епидемията да бяха избухнали, икономиките на държави като Испания, Франция, Италия, Германия, Япония или Китай вече показваха слабости в четвъртото тримесечие на 2019 година.

Индустриалните и енергийни стоки, които в момента навлязоха във фаза на корекция, вече започнаха годината със слабо ценово действие.

Не можем да забравим важни сигнали като индекса „Baltic Dry“, който отразява огромния глобален свръх капацитет и колапсът в ценообразуването на морските товари, или пък слабия ръст, представен от износителите на мед, петрол, въглища и желязна руда.

В своя анализ за рисковете пред икономиката, „PricewaterhouseCoopers“ показаха оценка на глобалното икономическо въздействие, което коронавирусът може да предизвика.

Те констатираха, че епидемията може да съкрати близо 0.7 процента от глобалния БВП, използвайки методологията на „Джонс Хопкинс“ и „МакКибинс и Лий“.

Въпреки това, последствията могат да бъдат разгледани като консервативни, след като сме взели предвид глобалните загуби в пазарна стойност на акциите и на PMI индексите на Китай.

Агенция „Блумбърг“ повиши (оценките за) последствията до 1 трилион долара, вземайки предвид факта, че ефектът върху стоките, индустриите и услугите ще бъде по-тежък, отколкото се очакваше в краткосрочен план и че възстановяването може да не бъде във V-образната форма, която повечето анализатори биха искали, а много по-бавно.

Ключово е да запомним досегашните слабости на повечето икономики, особено на Еврозоната, поради излишните дългове, слабият ръст и високата степен на интервенционизъм.

Не бива да забравяме и последиците върху развиващите се пазари, тъй като са изправени пред масивна стена от спадове от повече от 1.4 трилиона в дългове, деноминирани в долари, заедно със срива на цените на стоките и спада на обема на износа.

„Дойче Банк“ анализира най-изложените на епидемията икономики и заключи, че Южна Корея, Япония и Мексико ще бъдат най-засегнати, докато САЩ, които изнасят много малко (приблизително 11 процента от БВП), ще бъдат по-малко засегнати.

Най-голямата грешка, и такава, която със сигурност ще бъде направена, е опитът да се замаскират икономическите последици от епидемията посредством намаляване на лихвените проценти и вкарването на повече ликвидност.

Няма компания, която да инвестира повече с по-ниски от нулата ставки, ако е изправена пред спад в продажбите заради епидемия и има излишък от задоволство в правителствата, които виждат как доходността им от облигации достигат дори по-ниски нива.

Падащите доходи от държавни облигации карат правителствата да вярват, че постъпват правилно и че няма никакъв риск – две големи грешки, които са много отрицателна комбинация.

Ниската доходност на облигациите е сигнал за високо отклонение от риска, което не е резултат от отлични правителствени политики.

Китай и Хонг Конг обещаха мащабни разходни програми за „компенсиране на икономическите последици“.

Огромни бели слонове, ненужни обществени проекти за харчове с цел да се замаскират икономическите последици от едно такова събитие, могат да генерират много по-лош ефект и да ускорят пътя към стагфлация.

Основните цени на повечето стоки се повишават заради последиците върху веригата за доставки и застоя на икономическия ръст.

Нека не забравяме уроците от Япония. Страната изхарчи повече от 6 трилиона долара в мащабни инфраструктурни планове след като имотният балон се спука и в следствие на това икономиката стана много по-малко динамична, а дългът се увеличи.

Убеден съм, че ще имаме медицинско решение на епидемията, но реалната икономика и наука не се движат толкова бързо, колкото участниците в пазара биха искали.

Излишъкът от песимизъм, отразен в последните дни, може да бъде обяснен единствено чрез предишния неблагоразумен излишен оптимизъм, който всички ние, финансовите пазарни агенти, имахме в края на 2019 и началото на 2020 година, когато фондовите пазари постигнаха най-високите си нива, въпреки заглавията за коронавирус в Китай, ниските заплати и слабите макро новини.

В предстоящите седмици трябва да започнем да мислим за важните странични ефекти, като например повишените проценти и рисковете в развиващите се страни, изложени на огромни валутни и търговски дисбаланси, и да ги анализираме предпазливо.

Централните банки и правителства няма да прикрият реалните икономически последици на епидемията, точно обратното. Агресивните рестриктивни мерки ще влошат така или иначе слабия икономически тренд.

Много хора ги наричат „несигурност“, но имаме и много сигурни неща:

  • Последиците от тази епидемия ще бъдат по-дълги, отколкото на повечето хора би им се искало;
  • Централните банки и правителствата ще се опитат да прикрият рисковете с повече финансови и валутни репресии и ще удавят проблема в море от разходи.

Характерно за всички панически епизоди, един от най-големите рискове са правителства, които усещат нуждата да предприемат нещо бързо и мащабно, най-вероятно допринасяйки за същата паника, за която призовават да се ограничи.

Предприемането на ненужни интервенционалистки мерки, затварянето на икономиката и замаскирането на риска с тухли и хоросан може да бъде дори по-лошо решение от самия проблем.

Аз вярвам на научната общност и на глобалните мрежи за сътрудничество, но не забравяйте това – картата с коронавируса ще бъде използвана като оправдание за намаляване на ръста и заплатите, за посочване на външен враг, и за представяне на правителството като решението (на проблема) чрез прахосването на милиарди във все повече водещи до дългове разходи.

 

*Автор: Даниел Лакал

Даниел Лакал е доктор по икономика и автор на няколко книги, сред които „Бягство от капана на Централната банка“, „Живот във финансовите пазари“ и „Световната енергия е плоска“.

 

Материалът принадлежи изцяло на горепосочения автор и редакцията на Socialni.bg не претендира за никакво авторско право върху него, нито се ангажира с изложената в него позиция.