Едва ли има ръководител на екип, който не е изпробвал различни механизми, с които да мотивира подчинените си. Мотивацията е движеща сила, която помага за изпълнението на всяко едно начинание.
Тази сила не винаги е на лице по естествен начин, защото поради една или друга причина нивата на мотивация може да са ниски. Това се случва, когато служителите не са заинтересовани от поставените им задачи.
Работата на добрите лидери е да провокират мотивацията на служителите си. Те често търсят интересни начини, по които да постигнат това. Теория X и Теория Y е една доста популярна теория, която лидерите на организации използват, за да повишат мотивацията на подчинените си. Тя е разработена от Дъглас Макгрегър, който през 60-е години е професор в Мичиганския университет.
Интересното за тази теория е, че представя две напълно различни гледни точки за мотивацията. Въпреки противоположния характер на двете теории, те водят до доказани решения за повишаване на мотивацията и успешното управление на екипи.
Какво представлява теория Х
Тази теория представя ролята на ръководителя за мотивиране на подчинените му като най-активна. Това е така, защото според теория Х служителите на обичат своята работа и не я вършат с желание.
От това можем да направим изводи, че тези хора избягват поемането на отговорност и не поемат инициатива, а чакат задачите да им бъдат назначени от друг. Тези служители трябва да бъдат контролирани и да се чувстват заплашени от наказания, за да се чувстват мотивирани за изпълнение на задачите си.
Ръководителите, които се водят по теория Х упражняват тактики на контрол или представят на служителите си какво им предстои да правят и какви са поощренията или наказанията, които ще получат според резултата от свършената работа.
Тази теория се използва често при йерархично структурираните организации. В такива фирми управлението е централизирано в ръцете на мениджърите, а обикновените служители трябва само да извършват поставените им задачи.
Какво представлява теория Y
Тази теория представя по-децентрализиран стил на управление от ръководителите и дава на служители свободата да взимат някои решения. Ключовото при тази теория е, че лидерите на организацията смятат, че техните подчинени обичат работата си, вършат я с желание и са вътрешно мотивирани.
Макгрегър разглежда управлението според тази теория като по-свободно, даващо възможност за развитието на работна среда и добри взаимоотношения в организацията. В резултат на това се развива чувство за преданост към организацията, а от там и поемане на инициатива за извършване на поставените цели и задачи.
Вместо контрол или наказания, според теория Y трябва да има съпричастност и допълнителни възнаграждения към служителите, които изпълняват поставените им задачи.
Изводи от теория Х и теория Y
Тези две теории дават ясна представа защо някои ръководители се държат по-авторитарно със своите служители, а други залагат на вниманието вместо на контрола. След като знаете тази разлика лесно може да определите какъв е вашият ръководител.
Ако във вашата организация има централизирана структура на работа и правомощията на служителите са ограничени, то ръководството със сигурност следва принципите от теория Х.
Обратното важи за ръководители, които се водят от теория Y. Ако служителите имат правото да взимат решения за своята работа и ръководителите насърчават творческия потенциал, то със сигурност организацията е управлявана според принципите на теория Y.
Използването на която и да е от двете теории зависи от политиката на организацията, предмета на дейност, структурата на ръководството и нагласата на служителите към работата.
