Този месец на сайта на Министерството на труда и социалната политика бе публикуван проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Една от основните му цели е да бъдат въведени промени по отношение на т. нар. „работа от разстояние“.
По същество става въпрос за въвеждане на допълнителни регламентации по отношение на хоум офиса, който за пръв път бе разпознат масово като добра алтернативна възможност у нас в условията на COVID пандемията.
Днес ще разгледаме накратко какви са предложените промени и как те биха засегнали хората, които работят от вкъщи или в условията на хибриден модел на работа. Оставяме си поле за подробен анализ, след като промените бъдат разгледани и одобрени в НС.
Работното място извън предприятието да е писмено уговорено
Това е може би най-спорната промяна, която министерството предлага в законопроекта, ако гледаме през очилата на работниците и служителите, които работят от вкъщи. Според новата регламентация в индивидуалния трудов договор трябва да се определи и конкретното място на работата от разстояние, когато то е различно от седалището на работодателя.
На практика това би означавало, че трябва предварително да се конкретизира локацията и мястото в конкретно помещение, от които ще работите дистанционно. Тук идва и големият проблем – едно от основните предимства на хоум офиса е, че не си ограничен в мястото, от което можеш да работиш. Много работници използват възможността и не се обвързват с една единствена локация, и именно затова предпочитат хоум офиса като опция.
Друг проблем е, че множество чуждестранни работодатели предлагат единствено дистанционна работа. В тези условия работниците избират работа от споделени офис пространства, от вкъщи и от други населени места. Предварителното определяне само на 1 място, от което трябва да се извършва дистанционната работа на практика ограничава досегашната свобода на работниците и служителите.
Мотивите зад това предложение са внасяне на сигурност и улесняване организацията на работата от разстояние. Данни на Eurofound сочат, че у нас дистанционната работа е най-слабо разпространена в сравнение с другите членки на ЕС и работещите при такива условия тук са под 10% от всички работници и служители в страната. Министерството изтъква именно несигурността като една от причините за минималното използване на тази възможност за работа.
Изисквания за мястото на дистанционна работа и право на изключване
Определеното работно място за дистанционна работа трябва да е с достатъчна площ и условия без риск за здравето и безопасността. Ако промените се приемат ще е необходимо работникът да предостави на работодателя и писмена информация за характеристиките на работното място за извършване на работа от разстояние.
Интерес представлява и регламентираното „право на изключване“. Според него работещият не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмичната почивка, освен ако в трудовия договор не са уговорени съответни условия, при които това е допустимо. Идеята е да се осигури разделяне на служебния от личния живот и да се регламентира времето, в което работникът трябва да е на разположение.
Предложено е и отчитане на отработеното време чрез автоматизирани системи и достъп на работещия до данните от системата за отработеното от него при съответно поискване.
Проектът е мотивиран с нуждата от осигуряване на по-голяма гъвкавост при работа от разстояние. Какво ще се случи с него и дали ще претърпи промени при обсъждане в пленарна зала, тепърва предстои да разберем.
