Всички ние слушаме музика дори да не сме аудиофили. Тя ни заобикаля от радиата в заведенията и от филмите и сериалите, които гледаме.
В днешно време дори можем да носим музиката със себе си, обикаляйки из улиците със слушалки в ушите. Докато за всеки е лесно да се наслаждава на музиката, не за всеки е лесно да разбере законите на математиката. Някои хора просто не са създадени за тази работа.
Тук обаче искаме да разкрием каква е дълбоката връзка между музиката и математиката, която също така е навсякъде около нас, макар и невинаги толкова осезаемо.
Кои са начините по които математиката и музиката си приличат
Не е необходимо един човек да бъде математик, за да се научи да свири на музикален инструмент, да композира музика, или дори просто да слуша и възприема музика.
Въпреки това обаче е факт, че когнитивните процеси в мозъка, свързани с интерпретирането на музиката, имат връзка с математиката.
Ето и кои именно са начините, по които тези две човешки изобретения си приличат.
Музиката има влияние върху когнитивните ни способности
Това явление всъщност е само отражение на факта, че музиката и математиката са свързани.
Въпреки, че не всеки от нас става математик или друг вид учен след завършване на училище, изучаването и като предмет е изключително ценно, тъй като развива логическото мислене и когнитивните ни способности.
Доказано е, че децата, които като малки се учат да свирят на музикален инструмент се справят по-добре с математиката в училището и имат силно развито аналитично мислене. Изучаването на музика също така развива и паметта и концентрацията, което се запазва в дългосрочен план.
Слушането на определени жанрове музика ни помага и да се справяме по-добре докато учим или извършваме работа, свързана с полагането на интелектуални усилия.
Честотата на звуците се измерва в числа
Математиката всъщност е вплетена в музиката, тъй като музиката е изградена от звуци, които представляват трептения на механична вълна с определена честота.
Тази честота може да бъде измерена и анализирана посредством математически измервания.
Честотата на тоновете определя тяхната височина и има отношение и към силата на тона. Оркестрите настройват инструментите си да трептят на определена обединяваща честота, обозначавана с конкретно число, което не би могло да се случи ако нямахме математика.
Отношенията между тоновете са математически обусловени
Мелодията, хармонията, и всяка една музикална фигура, представляват поредица от ноти с различна височина, разделени на определени интервали.
Отброяването на тези интервали до голяма степен наподобява математика, макар и да не е чак толкова сложно като задача, колкото някои определени дялове от математиката.
Измерването на ритъма представлява броене
Музикалният ритъм се определя от това с каква трайност, или с каква дължина биват изсвирени последователните ноти. Трайността на нотите всъщност се дели на ноти, затова имаме цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайсетина, и така нататък.
За да бъде спазен музикалният ритъм, музикантът трябва непрекъснато да брои. Макар и при професионалистите това да става автоматично и те да не го отчитат като процес, начинаещите музиканти старателно отброяват трайността на нотите, която се дели на дроби, за да спазят ритмичната структура на произведението.
